Толкова ясно помня онази сутрин на 25-ти, когато...
Сутрин, в която се събудих, за да се разделя твърде болезнено с една и да сдобия с друга илюзия.
Без дори да осъзнавам, че дупката вече е зейнала. Чакаща.
Беше твърде слънчева тази сутрин. И твърде влюбено те бях прегръщала през нощта, за да не се разбия на милиард нещастни молекули от жалката истина, че ти бях вярвала безрезервно и ... напразно.
Любовта тихо се обу и излезе. Не тръшна вратата.
На нейно място се нанесоха болката и разочарованието и някак нелогично в тясната ни квартира зейнаха стометрови пропасти.
Любовта тихо се обу и излезе. Не тръшна вратата.
На нейно място се нанесоха болката и разочарованието и някак нелогично в тясната ни квартира зейнаха стометрови пропасти.
Лъжата винаги има финалната реплика.
Намразих те за онова, което ми причини, докато те обичах.
Всичко е толкова мъртво.
Само болката е така остра, все едно е било вчера.
Как да се освободя?
Времето не лекува. Отчаяйващо е да го осъзнаеш.
Колко километра дистанция ми трябва, за да забравя?
Ще ги измина.
Но ме е страх, че няма да й избягам. А любовта не помни стари адреси...
7 comments:
Помни. Записва ги на един розов тефтер - подменя старите с нови, добавя б(о)ележки под линия и помни…
Недей да убиваш романтика в мен, змейски те молим.
Мисля, че живея, за да ти противореча и да развалям иначе така прекрасните ти писания… А защо ти противореча ли? Защото отказвам да повярвам, че си права. И че пишеш и моите думи…
Адо... рискувам да кажа нещо, което отдавна се мъча да не си призная.
Този пост се появява две години след въпросната дата.
Дали не съм се опитала през това време да се опровергая собственоръчно, а?
:)
Толкова нежно на момент и истинско с болката останала от любовта и по време на нея!
Да, това е е въпросът "Как да се освободя?". Болката се приема, на мисълта не можеш да заповядаш да не кръжи, макар че се опитваш да я изместиш с други важни или маловажни мисли... Само времето е господар, към едни по-милостив, към други по-корав.:)
Аааа, не знам :) Приемане, отричане, гневене навън, гневене навътре... всичко пробвах :) Едни две години и... месец :) Обаче като намериш тайната рецепта, не забравяй да издадеш книга и да станеш безумно богата и красива :)
А защо си мисля, че освобождаването се случва когато го пожелаеш със всяка част от тялото и душата си. Ние жените (и не само) сме предразположени към самоунищожения... Неприемането на нещо наранило ни единствено може бавно и сигурно да взима частици от душата ни... Времето със сигурност лекува или по скоро преживяванията през това въпросно време...
Преживяванията са ключови, да, и аз това установих :)
Но самото освобождаване започва да се случва, когато спреш да се стремиш към него и се оставиш на другите неща в живота да те повлекат :)
Post a Comment