Tuesday

Back to Romanticism


В моменти, когато мисля, че всичко е илюзия и някои чувства и мисли съществуват само в моята глава, прочитам нещо такова:

I really like a girl, we know each other quite well but I don't know how to say that I love her, whenever she goes home or walks away I feel an empty pit in my stomach and  I can’t do anything about it.

Прочитам го под някаква лигаво-романтична песен в youtube. А той очевидно е на не повече от 14. Вероятно. Със странен никнейм. И сигурно никога няма да има представа каква усмивка  предизвика. Защото пише, че не знае как да й каже... а в точно това несигурно изречение го прави по най-милия начин. Нещо, което още не е научил - че нещата се казват такива, каквито ги чувстваш и нищо повече или по-малко. Нещо, което за съжаление, някой ден ще научи - казването на нещата такива, каквито са, те прави често нещастен.

Прочитам го пак. Далеч съм от тази крехка възраст, но се размечтавам. Не, не. Знам какво е да ти е свито и празно, когато някой си тръгва.
Размечтавам се за някой, на когото ще му е също така празно без мен, че да тича без чадър по нощните есенни улици, за да почука на вратата ми по никое време...

Да. Твърде рано ми е за емоционален downshifting.

13 comments:

troubadour said...

Всичко идеално и т.н. ама обувките на мацката на снимката са ужасни.

Nadinka said...

ахаха защо?!

troubadour said...

В момента се боря със слуха, че съм малък, мазен гей и ако тръгна да обяснявам "оти обущата не отиват нито на мацката, нито на облеклото й, нито на радиатора под краката й, нито на самата композиция на снимката" едва ли ще свърша с победа след края на войната със слуховете.

Ма сериозно - виж й пижамата (пижамата, дет минава за клин явно). Не'нам кво става с модата в момента (освен, ако си в Пловдив - там винаги модата е - "ми тва гу видех на Планета ТВ"), но в останалите райони на земята, където щъкат що-годе ентелегентни ора, предполагам, че е модно да омешаш всички цветове на дъгата връз ансамбъла си.

С тази разлика, че не винаги е удачно да се направи тази маневра, когато знаеш, че ще те фотографират.

Особено този тип снимка. Мека, светла, пастелни цветове и т.н. Да, може да е малко тъжна, а навън да вали или мацката е бляла толкова време през джама, че е забравила да го измие. Все тая. Нещата си пасват. А тъмните гащи помагат за контраста и чрез тях получаваме реална представа за размерите на девойчето.

Всичко е на шест и изведнъж тия розАви обуща ме свалиха от стола. Първо формата им е нещо наподобяващо нещо друго, с което съм почти сигурен, че ацтеките са ползвали за оръжие. Но дори да приемем, че това не така, ами, че това са елегантни чепици - е, пасва ли на цялата композиция? Семпло облечено момиче, чучнало се до прозореца (на предполагам празна или слабо обзаведена стая) и брои пилци по дуварите.

Имаме бледа стена, сивкаво перде, мижав радиатор, бяла дограма и мека светлина през стъклата. И на всичко това да друснеш подобни галоши. Ми... много ми иде на покварената от квартална естетика душа. Ако девойката беше боса или с кецове - въобще нямаше да пиша толкова простотии, ама не е, пък и ти работа ли си нямаше, та попита "защо" и гледай какъв кошмар стана :P

Nadinka said...

леле :D
вече ще внимавам като използвам вълшебната думичка :Р
имаш право донякъде, ама обувките не са розови пък и аз не разбирам много от кифленска мода. просто ми хареса общото настроение на снимката :))))
но ми харесва пълният ти анализ! имаш заложби и в това няма нищо гейско ахахахаха

Baby said...

Хех, Трубадур, не е крив моделът - фотографът ВИНАГИ е виновен, защото той носи цялата отговорност. От опит ти го казвам. ;-)

troubadour said...

Аз към модела ма никакви претенции нямам, освен ако самата тя не е решила, че пантофите са юбер.

Иначе като непрофесионален фотограф без фотоапарат мога да кажа, че "не е па верно" - фотографинът нивга не е виновен :D (смайлито е да не е някой да вземе насериозно какви ги бръщолевя)

Baby said...

Моля ти се, няма засегнати, всичко си е съвсем добронамерено! ;-)
Но не съм съгласна! :-D
WhatevA. ;-)

Nadinka said...

сега ще оправя нещата :DDD

Baby said...

Хаха, мда, знаех си, че нещо такова ще направиш! :-D ;-)

troubadour said...

Baby и аз не съм съгласен, демек сме несъгласувани хора.

Надинка, десъчурейшъна не променя факта, че самата форма на обувките е грозна, пък и утрепа меката, жълтеникава светлина, която правеше снимката красива :P

Baby said...

С теб се спори хубаво, Тру, хаха, направо не ми се спира! /А аз по принцип съм човек, който рядко започва спорове./ :-D
И в този ред трябва да отбележа, че с някои твои съждения съм съгласна, не с всички, но имаш право за това онова, хаха, та не сме съвсем несъгласувани, но така е по-интересно! :-D ;-)

Nadinka said...

11 коментара за снимката и никой не оцени романтичния ми пост в неговата прекрасна същност :D

troubadour said...

Как да го оценим като бива предшестван от такива обуща? :P