Вълни

Пореден вълнолом. Не, не умеят да прегръщат. Но пък аз се научих да не се връщам назад към поредния.
Заслужава си да се разбиеш няколко пъти на молекули и да се събираш сам посред нищото, за да се научиш да различаваш подмолите и да ги заобикаляш.

Когато написах това последно изречение, не знаех, че ръцете ти ще треперят, когато ме прегръщаш. Мислех само за болката от последния удар в скалите.

Не съм мислила, че ще ме докосваш някога изобщо. И сега за всяко нещо отговарям с "не знам". Защото е факт. Не знам какво се случи, какво се случва и какво би се случило. И не знам дали искам да бе, да е и да бъде.

Единствено мога да кажа със сигурност, че това е лудост. Не беше странно, когато аз се почувствах въздушна и някак вълшебно ограбена от очите ти в ведин кратък миг на дъхоспиране.

Странно е да разбера сега, че е било напълно споделено.

Опасявам се, че вълните прегръщат силно...и после бурно те помитат напред.

Дали се страхувам. Да. Защото не знам дали искам да спра. Устрема ти.

И дано не се окажа твоят вълнолом.

Защото много искам да прегръщам.