Thursday

Сезони

 За няколко дни преживях всички сезони. Лятно силно слънце на няколко хиляди метра височина и толкова синьо небе, че си даваш сметка колко би било различно, ако ги нямаше облаците над главата ти. Или какво би било да си над тях.

После едно тихо дъждовно ромолене и свъсено време ме накараха да се замисля дали дъждът се дави в морето или всяка капка  намира в него своя солен любим за последна целувка. 
Снимка: Личен архив
 Тази сутрин се взирах в развълнуваното море. Грохотът на вълните е прекрасно нещо. Сумракът придава някаква мистика на малкото метри, които ме делят от брега. Искам да  вляза цялата в нея. Дори да се изгубя, но да разбера къде свършва морето и започва небето...
Докато мислиш, че се давиш, можеш лесно да полетиш. Ако повярваш. 

Сега е снежно бяло през прозореца. Климатикът приятно шуми в тишината на офиса. Много различно е тук, където знам, че на поглед разстояние се намира един друг свят, който адски много обичам.
Вървя по непознатите улици и поглъщам всеки детайл. Знам, че веднага щом си тръгна, в мислите си ще се връщам за още. И вече знам, че магията е много по-красива и бяла, когато изобщо навън не е лято. Онези сутрини, в които се събуждах със слънце в очите, с ръце, търсеща топлината ти, вече са някъде там, в миналото. Кратко е лятото на красивите илюзии. И някои неща то не пуска да продължат да живеят извън него.  С последните си, предсмъртни лъчи, то ги изгаря до пепел.

Красиво е да се влюбиш през зимата. По-лесно е да отличиш истинската топлина, която те залива отвътре.

 

12 comments:

ВeСеЛиНа said...

Във Варна изживях най-прекрасното лято от красиви илюзии... Не мога да преживея все още зимата на реалността!
Хубав зимен ден, Наде!

Nadinka said...

Оказва се, че предпочитам зимната действителност. И в двата смисъла ;)
Хубав и на теб!

lammoth said...

ама ти във Варна ли си, гадино? :P
А ние мръзнем тука! :/

Прати много поздрави на Ностро и Скай, и ги нашляпай от мен :)

Змей said...

Ммм, умирам си за зимна Варна.
Всеки път сякаш намирам там нещо, което не съм предполагала, че съм загубила.

Nostromo said...

Аз ще опороча темата на поста, ама той Ламот е виновен. :D
Наде, значи намирам се в стая номер 115, на първия етаж, в сградата на БАН, град София. Влизаш и като ми видиш задника направо ме почваш с големите шамари без много да питаш. Колкото и да отричам, че не съм Ностромо, не ме слушай - за мен всеки ден е първи април. :D

Nadinka said...

Значи, Ностро, ЛамотЯт се опитва да ме прати за зелен хайвер да те търся във Варна?
Ламоте, аз Скай няма да я пляскам бре, тя е добро дете! Виж теб ако те добарам, д-то да ти е яко :D

Nostromo said...

Точно така. :D

Nadinka said...

И човекът в стая 115 в никакъв случай не е Ламот, вярвам :D
А, Ностро?

Nostromo said...

Вярвай. :D
Но имай предвид, че за мен всеки ден е първи април. :)

Quos said...

Вече знам, че можеш и да снимаш :)
Пак си "рисувала" красота...

Nadinka said...

:))
Малко тъмничко, но все пак се вижда. Така е като имаш време само да спиш и да работиш :/

Quos said...

Напротив, обичам този тип снимки :)