Думите ми трепкат изгубени в безредието на апатията.
Не-вдъхновение. Не-вдъхване. Без-дихание. Задушаване.
Сърдечният ритъм е неравен. Залутан в тъпо пулсиране, накъсвано от хриповете на съжалението по използването на минало време за иначе почти безглаголните отношения на две твърде изгубени поотделно, за да се намерят заедно души.
Голото тяло, подпряно на рамката на прозореца, леко проблясва под дискретната светлинка на цигарата.
Пушиш. Колко ужасно.
Колко досадно. Извръщам глава и очите ми срещат тъмната зеница на нощта.
Съседите гледат телевизия. Другите чатят унесено на дивана. Не помежду си, предполагам.
Туп. Туп. Дали да съжалявам? Че бях така близо до теб, но ти никога не можа да се доближиш до мен.
Аз те инжектирам в кръвта си. Обичам. Раздавам. После пустея самотно на хълма.
Димът изпълва дробовете ми така, както желанието да ме чувстваш като себе си изпълваше цялото ми същество някога.
Цигарата е преполовена. Както бе времето, за което не намерихме подслон за любовта и ураганни ветрове я отнесоха.
Огънчето проблясва най-силно при последните всмуквания. Както чувствата болят най-силно преди края.
Гася с уверено движение нищожната угарка от фаса.
Така лесно ли е и с остатъците от обичане?
5 comments:
Хубаво щеше да е, ако беше толкова лесно. Да ги хвърлиш на земята, да ги стъпчеш с крак... и край.
Вместо самотна цигара на прозореца, можеше да е топла прегръдка в леглото съпроводена с леки нашепвания. Жалко, че много от хората не обръщат внимание на дребните но важни неща. Когато си дал всичко от себе си имаш нужда да усетиш допълването на човека до теб а не болката от празнотата... Нищо не е лесно. Времето лекува. Усмихвай се, пей и танцувай и не мисли за миналото. С пожелания за слънчев и усмихнат ден с чаша топло кафе в ръка въпреки дъжда :)
Невероятно написано, Наде!....
разплака ме ....
иначе:
До овъглените стени
винаги има птиче гнездо.
За да се питаме: Как не е изгоряло?
И после да се разпаднем на пепел...
...
:*
По дяволите... птичето гнездо ми влезе в главата...
Светле, в София ли си? Да се видим довечера на камъните?
Ashes to ashes... dust to dust! Ех! И на мен това гнездо ми се настани между душата и сърцето, а публикацията... ох! ^^ <3
Post a Comment