Random

След някои връзки ти остава нещо хубаво като кутия талятели на раздяла, които така и не  готвите заедно, но остава чарът на споделеното купуване и общото намерение. Лятото е като легло на змии, ако очакваш твърде много от прежурените му страсти. Те винаги си остават там и никога не закопчават коланите в полет към следващия сезон. А дъждът през юли е също така бурен и ненадеен като измислената голяма любов, за която тичаш с обосели крака по тротоарите и която те оставя скрит под някоя стряха в търпеливо очакване да отмине и да те остави да се прибереш отново на сигурно.

Една такава най-изгодна изгода...

"... не съществува ли всъщност нещо такова, което почти на всеки човек е по-скъпо от най-добрите му изгоди, или... има една такава най-изгодна изгода..., която е по-изгодна от всички други изгоди и за която, ако стане нужда, човек е готов да тръгне против всички закони, тоест против разума, честта, покоя, благоденствието – с една дума, против всички тия прекрасни и полезни неща само за да постигне тая първоначална, най-изгодна изгода, която му е по-скъпа от всичко...

Своето собствено, волно и свободно желание, своята собствена, ако ще би и най-дива прищявка, своята фантазия, раздразнена понякога макар дори до лудост – ето всичко това тъкмо е оная същата, пропуснатата, най-изгодна изгода, която не попада под никаква класификация и от която всички системи и теории постоянно ще хвърчат по дяволите ... – защото във всеки случай ни запазва най-главното и най-скъпото, тоест нашата личност и индивидуалност..."***

Не е ли отстояването и постигането на тази най-изгодна изгода не друго, а  евтино, самодоволно щастие?

Какво означава да запазиш своята индивидуалност с цената на всичко останало, върху което газиш...

Или трябва да търсим възвишеност в погазването точно на малките неща в името на по-големите?

Голямата цел - да нахраниш Егото си. Култът към собствената личност е хищно мекотело, което изяжда способността ти да живееш за наистина малките мигове ненапудрено щастие...

Re:Novatio

 

Ще завали и ще отмие всичко. Утрото ще е свежо и чисто, а кошмарите в душата ще си отидат с последните мълнии.

Най-тъмно е преди зазоряване. Дробовете са напрегнати до пръсване точно преди да изплуваш от бездната.

Renovatio.

Никотинови размисли

Думите ми трепкат изгубени в безредието на апатията. 

Не-вдъхновение. Не-вдъхване. Без-дихание. Задушаване.  

Сърдечният ритъм е неравен. Залутан в тъпо пулсиране, накъсвано от хриповете на съжалението по използването на минало време за иначе почти безглаголните отношения на две твърде изгубени поотделно, за да се намерят заедно души. 

Голото тяло, подпряно на рамката на прозореца, леко проблясва под дискретната светлинка на цигарата.  

Пушиш. Колко ужасно. 

Колко досадно. Извръщам глава и очите ми срещат тъмната зеница на нощта.

Съседите гледат телевизия. Другите чатят унесено на дивана. Не помежду си, предполагам.

Туп. Туп. Дали да съжалявам? Че бях така близо до теб, но ти никога не можа да се доближиш до мен.

Аз те инжектирам в кръвта си. Обичам. Раздавам.  После пустея самотно на хълма.

Димът изпълва дробовете ми така, както желанието да ме чувстваш като себе си изпълваше цялото ми същество някога. 

Цигарата е преполовена. Както бе времето, за което не намерихме подслон за любовта и ураганни ветрове я отнесоха. 

Огънчето проблясва най-силно при последните всмуквания. Както чувствата болят най-силно преди края. 

Гася с уверено движение нищожната угарка от фаса.

Така лесно  ли е и с остатъците от обичане?

No Strings Attached

Изтрих номера ти, изпрах те от дрехите си, заличиха се следите ти по кожата ми.



Пуснах си тази песен, направих си черно кафе и вдишах дълбоко истината. Повечето са задници по рождение и точно като задниците не се променят качествено, а варират само в размера.


Евтина честност след евтина химия, евтини извинения. Не ти отиват.

Мразя разпродажби на едро, магазини second hand и намаления на остаряли модели. Не ми отиват.


Мразя да запълвам на някого времето и празнините между лутанията. Не съм чакалня на гарата за закъснели пътници.

Мразя да мисля за някого във второ лице, единствено число и минало време, но сега с удоволствие си отбелязвам, че всичко се случи в минало несвършено, но безвъзвратно приключило време и лицето е първо и единствено - аз.

Ти...си задник.


Обичам те.