Monday

Self-defeating personality disorder*

*Последният да затвори вратата. Не чакаме повече никого.

Когато за пореден път си се потъпкал до неузнаваемост в името на нещо, започваш да се питаш защо го правиш. 

Толкова ли е ценно. 

И си даваш сметка, че явно очакваш все някога да излезе накрая, че си е струвало. 

Да, но това някога все така не идва, а броят на ударите, които те забиват като остър кол в тинята клони към така симпатичния знак за безкрайност.

А защо? Защото... в името на... Ако се замислиш, в името на някого, който не знае, че си му дал име, или пък не го заслужава съвсем. Както свраката не може да се казва орел.

В крайна сметка: don't make people your world, when you are just an island to them.

Тъжно е, но когато калта стигне до гърлото ти и вместо да ти подаде ръка, онзи човек - с името - те натисне надолу... не забравяй името!
Но запомни и че липсват очи.
И спри да си го причиняваш.
Няма кой да види.


17 comments:

ВeСеЛиНа said...

Totally agree!

Sunshine said...

По дяволите, хората са слепи. Все повече се убеждавам, че живеем сами, въпреки че през по-голямата част от времето търсим някого, с когото да споделим ударите на сърцата си. Самотни сме.
Нищо, че обичаме да живеем в заблуда на споделеност.

Nadinka said...

ние не просто идваме и си отиваме от тук сами. и Пътя си вървим така.

Petya Varbanova said...

Когато превърнеш някого в целия ти свят... той обикновено бива толкова ужасен от това, че гледа да избяга от теб колкото се може по-бързо. Аз до този извод достигнах.

.... said...
This comment has been removed by the author.
.... said...

точно когато започнем да се питаме дали едно нещо си струва, точно тогава мисля, че е краят и спира да си струва! Каузите в името на.... което и да е това име са загубени... ако трябва да се променям за някой, а той да не го вижда..! Страхотно написано и съм съгласна

Len said...

По-скоро безчувственост,отказ от разбиране,....Ако визираш мъжете, много от нас си мислят, че спечелвайки веднъж сърцето на жената тя е вечно тяхна и няма смисъл повече да се борят за нея.А точно в този момент започва борбата.Тъжното е, че има и много лъжи, лицемерие и недоизказани неща, много страх и прикрити мисли. А и жените правят грешка като борейки се за мъж се унижават понякога... Сложно е и едновременно с това и толкова просто. Но слънцето ще изгрее пак така че горе главата ! Лек и усмихнат ден :)

Nadinka said...

Изобщо не очаквах да срещна разбиране под този пост :)

Len, нямаш идея какво напипа с коментара си... You're damn right. И ако имаше повече мъже, които да си признаят, че понякога от егоизъм, друг път от безчувственост го правят... но не че не могат, а не искат да разберат жената до себе си и тя се прави на клоун, докато в един момент й писва. Често тозо момент идва, когато се появи някой друг, който поне малко я уважава. И кръгът се затваря.

Len said...

Ами като не се говори за тези неща и се мисли, че ще отминат с времето... А вместо да минават само се натрупват и става все по-лошо и идват и кризите и ... Да бъда честен - много мъже осъзнават тези неща, но ги използва срещу жените за да завоюват поредната бройка, което е лицемерно но е факт. Малко са тези които им стиска да се изправят срещу жената и да говорят открито. Парадоксално е, че има някакъв страх да не бъде наранен мъжа (разкривайки се пред жената), като точно жената може да го предпази от нараняването, проявявайки чувства и разбиране. Същото е е и при жените. За това гледаме напред и не спираме да мечтаем и да търсим щастието :)

Nadinka said...

Пак си в десятката. Времето и очакването, че то ще оправи всичко без да си мръднем пръста... Чаканто нещата да се решат от самосебе си.
Много по-болезнено е да се разкриваш всеки ден, да се оголваш до кръв и месо и да срещаш само отпор. Жените са мазохисти. Защото вече ми е ясно, че всеки път се заричаме, че е за последно, а всеки път е предпоследен. Както се казва - от утре си мъртъв за мен, а утре... отлагам за другия ден.

И да, остава вярата в посоката напред :)

Георги said...

Усещам някакво тъжно настроение в коментарите и за да разведря хавата, ще напиша - ко ста'а?
Стана ли?

Ако не е станало, за да съм тематичен, ще добавя нещо, което знам и се вързва с текста -
'Не прави някого свой приоритет, ако той те има само за опция'

Мъдър лаф, та чак дрънка!

Nadinka said...

Никакво тъжно насторение ;)

Лафът е много мъдър, казва същото като моя, но малко по-директно :))

Благодаря, че го сподели.

Baby said...

За да не повтарям ще кажа, че не мога да съм по-съгласна с:
"Nadinka", "Petya Varbanova", "...." и "Len".
Хора, радвам се, че има хора на това (моето), мнение... утешително е някак! ;-)

Георги said...

"никакво тъжно насторение".

Над, явно ти влияя по някакъв много специфичен начин, че отключвам тази твоя слабост,наречена 'дислексия' :))
Защо само с мен е така?

Дискриминатор, щи се разсърдя! :P

Nadinka said...

ахахахаа възможно е да ми влияеш, възможно е :))
загубвам контрол над ръцете!

Георги said...

Ми не знам кад какво загубваш контрол, обаче - е, на!Факт!
Поздравления за последното написано, безгрешно е!
;)

Nadinka said...

:D