Wednesday

Running


Понякога се чувствам красива в равните си пантофки. Не вървя,  летя сякаш.

А реално погледнато - тичам. Не спирам да бягам.

Усещам се все по-напред, подпряна от вятъра.

Само че ми е някак самотно да напредвам, бягайки от някого.

 Искам да тичам, за да настигам...

7 comments:

Змей said...

"Самотните бегачи не търпят поражения."

Len said...

Наистина е трудно да накараш мъж да разбере,че вече си сложила точка и станалото е вече в миналото. Понякога наистина бягаме,защото това минало ни преследва с илюзиите да стане настояще.А път назад няма. Недей да бягаш след някого - може това да е грешка.По добре е с някого хванати за ръка да се разхождате заедно. И като погледнеш в очите му да виждаш ..... :)
Слънчев и усмихнат следобед :)

Plamena Markova said...

Дай си почивка от бягането, поседни на някоя пейка и може всичко да си дойде на мястото :D

Nadinka said...

Змей, ама са самотни...

Len, пак си много прав. Пътят е само напред. И като казвам "да настигам" - имам предвид да продължавам напред към новото, което обаче ще се забави леко, ще се извърне с усмивка и ще ме изчака да го достигна ;) В някой хубав усмихнат следобед.

:)

Плами, посядам и пийвам студена водица ;)

Quos said...

Дамм, права както винаги...

Baby said...

Писнало ми е да гоня... или някакви да ме дърпат за "полата" "уж" гонейки ме... Аз си бягам за кеф и за себе си. Ако някой иска и може да бяга с мен (до мен), много ще се радвам. ;-)

Nadinka said...

Baby, съгласих се.