Вълнолом. Тази сутрин се събудих с него в ума си. Знаете, как натрапчиво може да се вкопчи в него някоя песен, дума, просто няколко ноти...
Вълнолом. Който разбива на пяна вълните. А те си мислят, че ги посреща.
Един вълнолом може да разбие милион вълни. Или една вълна милион пъти. И всеки път тя тича обратно към него.
Разбрах, че колкото и пъти да се връщам към теб, ти можеш само да (ме) разбиваш на мънички солени капки.
Вълноломите не могат да прегръщат.
5 comments:
И пак:
!!!!!!!!!!!!!
Брилянтно изказано! Както винаги. :*
Обичам начинът, по който умееш да изказваш мислите си (моите мисли, също)!
Чета бавно...бос и сам, попивайки всяка солена капчица, далеч от всичко...далеч от теб, в друго време...на друго място.
Харесвам начина по който (по)казваш твоите истини ;)
Post a Comment