Saturday

Дъжд


 Градът е отчайващо пуст и самотен понякога. Навира нахално в очите ми своите ярко трепкащи светлини. Единствено  дъждът е в синхрон с душата ми.
Вали. Винаги вали, когато си кажем тежки думи.  Капките са  ледени и безмилостни. Като стрелите, които забиват думите ти. С остри, отровни върхове. Така са разчовъркали до кокал душата ми, че вече всичко ме раздробява на елементарни частици и ме отмива в канала като ненужен отпадък. А ти никога не разбираш как чезна... 
Как...
В душата ми нещо се чупи. Умираш.  Умирам. Всеки път все по-безвъзвратно. С всяка сълза и болезнен спазъм в сърцето ми. С всяка минута самота, в която знам, че си си така самодостатъчен...Всяко поредно "сбогом" е все по-искрено. 

За да срещнеш някого [отново], трябва първо да си казал поне едно "сбогом". [На което другият е отвърнал с "почакай"...]


18 comments:

Anonymous said...

господи, колко си права, но до кога

أمل said...

До пълно изтощение.

Змей said...

И след това.(?)
Отново дъжд. Отново смърт. Отново 'хей, здравей'?

DreamDragon said...

Стигне ли се до "сбогом", по-добре другият да не отвръща с "почакай". И жълтите листа не спират посред пътя им към земята. Време е! Да дадеш път на ново разлистване.

J said...

Винаги съм се възхищавал на силните жени, но досега съм бил само с една такава...
Последното изречение...толкова е силно...
P.S.Дали споменах, че харесвам стила ти (wasn't me)

аз said...

Съвсем съм съгласна с теб Наде.
Как така, си бил едно цяло с някого, колкото и да е траело това и изведнъж да преустановиш връзка(кълбото от свързаност) с него, все едно, че ви е нямало и никога не сте били ние.

Случи ли се това, би обезценило цялата връзка.

И как човек да подреди тогава толкова многото си отговори и въпроси?

Дори и да има криза на връзката и тази криза да налага нейното преструктуриране в нова система, която въобще да не прилича на старата, ако е имало обич, е редно да се преодолее и от двамата.

أمل said...

Всички сте прави!
Геричка, новото винаги мами. Но то така или иначе винаги се превръща в "старо" след определен период...И както казва Змей, не може да казваме здравей и сбогом безброй пъти...
Светле! Обичам те за тези думи, точно така го чувствам и аз. Все някога след много здрасти-чао, се спираш и задълбаваш да изкараш от графита диамантен блясък. Това става с много лбов и търпение. Когато има любов, ноовото начало може да се постави със същия човек. Поне искам да вярвам :D

Quos, I'm sure it was you :D (is that you - on the Facebook?)

J said...

Нямам нови последователи...
А дали разбрах правилно написаното, май ми трябват очила вече :D или да си припомня English-а :)

أمل said...

Ахм, някой Николай ме е поканил, не знам защо реших, че може да си ти :)

Xcuse me :)

J said...

Ето един поздрав :)
http://www.youtube.com/watch?v=-DUYk1OpZlk

أمل said...

10x, свежа е :)

J said...

Доста време прекарах днес в твоята "галерия" и нетърпеливо очаквам следващата картина :)

أمل said...

И аз бях в твоята. Прекрасни снимки :)

J said...

Дали някъде из блогърските коридори, няма място в което можем да разменим мнения :) (my lips are sealed)

أمل said...

check your email :)

J said...

...shame on me (blush)

Sunshine said...

"Винаги вали, когато си кажем тежки думи."
Да. А как мразя връщане след сбогуване... времето ми показа, че е наистина безсмислено. Само солиш обилно раната, а после няма зарастване.

أمل said...

true...