Легнах рано, събудих се по изгрев, не си бях доспала в последните дни, уморена, изтерзана и кофеиново отровена денем, алкохолно усмихната вечер.
След малко фитнес-пътечка за тонус духът се вдигаше до там, че забравях от кога не съм спала и колко цигарен дим съм погълнала в последната седмица.
Чувствах глад единствено за емоции.
И за пица със зелена чушка и яйце отгоре, ама не сварено, а печено.
Седенето вкъщи ме отблъскваше като никога досега и същевременно ме привличаше с нещо. Светлият дървен под крещеше за петно от раз(пи)ляни чаши вино.
На няколко пъти пазарувах с цел да сготвя, но един прибор на масата не изглежда особено стилно.
Лаптопът мълчи, плътно затворен, в електрическата прегръдка на зарядното. Не ми се живее онлайн.
Фотоапаратът лежи на дъното на чантата с изтощени от бездействие батерии. Нямам вдъхновение. Или по-скоро имам, но не за снимки, а за нещо, което още не съм уловила.
Изпитвам само глад за комуникация. И малко прегръдки с дъх на предпролетни разходки в парка.
Щастлива съм.
21 comments:
А гладна ли си за усмивки? Защото ти поднасям една от моите :-)
Те са най-лекият десерт, вкусен, но от него не ти става зле. Колкото повече - толкова повече! :)
Доброто настроение се предаде и на нас! Браво Надинке!
Аз не знам какво да ти поднеса.АХА!
Поднасям ти моите чорапи! Не съм ги сменял от 3 седмици!
Ама да ги изпереш и после да ми ги върнеш!
Това е доста приятно. :)
Ламотче, само кажи с Ариел за цветно или направо Первол за черно да вадя от чантата? :D :D
Тея, усещането е мнооого приятно :)
То с моя късмет, баш в три часа ще вляза тук и ще ме омайваш с печени яйца!
:)))
Че и като я загледах тази трева - иде ми да се тръшна на нея...чудно...
:)
Абе баш сама да се тръшкаш на нея...Ама и ти си една, такива мисли не си бях вкарала, сега аз ще ти правя яйца по панагюрски, ти издири левента от снимката :D
Бе мани го тоя левент.
Дай да издирим тая и да и свием дънкито!
:)
е по бодЕ ли ще я оставим? :)
По кръстче и с мръсните чорапи на Ламот.
Да се оправя!
:D
ооооооо, много Like :D
Колко познато. Като усещане, като ритъм, като липса, като ежедневие.
Като цялост.
П.п. Дали мога и аз да се запиша за яйцата по панагюрски? *мига обнадеждено* ;D
Ама разбира се! :)
(Сега и Ламот ще се присламчи по миризмата на чесън :Р)
sniff sniff sniff
мммм, и за мен едни яйца, моля, с повечко чесън!!
само се наведи над тигана... :D
Мда! Добре дощла в моя свят, Наде:)
Ире, добре заварила. Дай сега яйцата, че сме гладни :D :P
"зелена чушка и яйце отгоре, ама не сварено, а печено" - задължителните добавки към пицата ми, плюс топено сирене... любими почти колкото съботното капучино и пържени филийки за закуска... кога, Наде?
Текстът е страхотен. Чувството също. Запази го за дълго, за много, много дълго! :)
Утре?
Прочетох го няколко пъти.Все на един дъх.
Завиждам ти за това, че можеш да рисуваш с думи... :)
(blush) :)
Post a Comment