Saturday

Дъжд


 Градът е отчайващо пуст и самотен понякога. Навира нахално в очите ми своите ярко трепкащи светлини. Единствено  дъждът е в синхрон с душата ми.
Вали. Винаги вали, когато си кажем тежки думи.  Капките са  ледени и безмилостни. Като стрелите, които забиват думите ти. С остри, отровни върхове. Така са разчовъркали до кокал душата ми, че вече всичко ме раздробява на елементарни частици и ме отмива в канала като ненужен отпадък. А ти никога не разбираш как чезна... 
Как...
В душата ми нещо се чупи. Умираш.  Умирам. Всеки път все по-безвъзвратно. С всяка сълза и болезнен спазъм в сърцето ми. С всяка минута самота, в която знам, че си си така самодостатъчен...Всяко поредно "сбогом" е все по-искрено. 

За да срещнеш някого [отново], трябва първо да си казал поне едно "сбогом". [На което другият е отвърнал с "почакай"...]


18 comments:

Svetla said...

господи, колко си права, но до кога

Nadinka said...

До пълно изтощение.

Змей said...

И след това.(?)
Отново дъжд. Отново смърт. Отново 'хей, здравей'?

DreamDragon said...

Стигне ли се до "сбогом", по-добре другият да не отвръща с "почакай". И жълтите листа не спират посред пътя им към земята. Време е! Да дадеш път на ново разлистване.

Quos said...

Винаги съм се възхищавал на силните жени, но досега съм бил само с една такава...
Последното изречение...толкова е силно...
P.S.Дали споменах, че харесвам стила ти (wasn't me)

Светла said...

Съвсем съм съгласна с теб Наде.
Как така, си бил едно цяло с някого, колкото и да е траело това и изведнъж да преустановиш връзка(кълбото от свързаност) с него, все едно, че ви е нямало и никога не сте били ние.

Случи ли се това, би обезценило цялата връзка.

И как човек да подреди тогава толкова многото си отговори и въпроси?

Дори и да има криза на връзката и тази криза да налага нейното преструктуриране в нова система, която въобще да не прилича на старата, ако е имало обич, е редно да се преодолее и от двамата.

Nadinka said...

Всички сте прави!
Геричка, новото винаги мами. Но то така или иначе винаги се превръща в "старо" след определен период...И както казва Змей, не може да казваме здравей и сбогом безброй пъти...
Светле! Обичам те за тези думи, точно така го чувствам и аз. Все някога след много здрасти-чао, се спираш и задълбаваш да изкараш от графита диамантен блясък. Това става с много лбов и търпение. Когато има любов, ноовото начало може да се постави със същия човек. Поне искам да вярвам :D

Quos, I'm sure it was you :D (is that you - on the Facebook?)

Quos said...

Нямам нови последователи...
А дали разбрах правилно написаното, май ми трябват очила вече :D или да си припомня English-а :)

Nadinka said...

Ахм, някой Николай ме е поканил, не знам защо реших, че може да си ти :)

Xcuse me :)

Quos said...

Ето един поздрав :)
http://www.youtube.com/watch?v=-DUYk1OpZlk

Nadinka said...

10x, свежа е :)

Quos said...

Доста време прекарах днес в твоята "галерия" и нетърпеливо очаквам следващата картина :)

Nadinka said...

И аз бях в твоята. Прекрасни снимки :)

Quos said...

Дали някъде из блогърските коридори, няма място в което можем да разменим мнения :) (my lips are sealed)

Nadinka said...

check your email :)

Quos said...

...shame on me (blush)

Sunshine said...

"Винаги вали, когато си кажем тежки думи."
Да. А как мразя връщане след сбогуване... времето ми показа, че е наистина безсмислено. Само солиш обилно раната, а после няма зарастване.

Nadinka said...

true...