Не мога да кажа, че някога съм губила някого. Защото знам, че не съм притежавала никого. Това би било смешно-тъжно. Единственият начин да притежаваш друго същество е да сложиш безжизненото му тяло в хладилника си и да му сложиш катинар, който да заключи притежанието ти със сигурност. Но и тогава го нямаш напълно, няма я топлината, която тялото му вече е отдало другаде.
Не съм губила и някакви значими вещи, нито пък скъпи, защото никога не съм била вещоманка, а малкото неща, които съм имала и обичала, никога не са били скъпи в истинския смисъл на думата, а само емоционално. Прочетох наскоро, че вещите са създадени, за да бъдат използвани, а хората - за да бъдат обичани. В последно време сме свикнали да обичаме вещите и да използваме хората. Затова и светът е така объркан, и всичко уж просто е станало толкова сложно. Дори елементарното човешко желание да споделяш е тема табу.
Преди време тук бих написала като трети абзац - Никога не съм губила себе си. И ще е вярно, защото преди време още не съм се била намерила, струва ми се. Сега завесата бавно се вдига. Вече знам колко лесно човек се променя, когато го иска и колко смъртоносно трудно е това, когато не желае да се откаже от нещо свое, колкото и пагубно за него самия да е то. Сега разбирам как човек, научавайки се да обича себе си, да се радва на себе си, лесно прекрачва границата към това да стане егоистичен в своята (само)влюбеност до там, че да не може да изпитва подобно нещо към някого извън себе си. Сега разбирам много неща. И много хора. Които на пръв поглед може да се каже - съм изгубила. Или те мен. Въпрос на гледна точка. И знам, че съм обичала истински и безразсъдно защото първо ми се е случило да обикна друг човек и чак после себе си...
Но аз знам със сигурност, че човек не съм губила, когато съм вземала решение да тръгна в друга посока без него.
Просто съм си тръгвала преди той да е превърнал името ми в просто-още-един-звук от многото...
35 comments:
А хората толкова често си тръгват. Наистина жалко.
По-жалко е да остават, когато няма какво да ги задържа...
аз си загубих мишката на лаптопа днеска :(
За пътищата е нормално да се разделят. По-страшното е да изгубиш чувството, че се движиш, независимо от посоката...
Ламотчееее, ще ти подаря една, тъкмо ще е емоционално скъпа :)
LaMartinia, така е. Хубавото е, че посоки много и нито една не е грешна, стига да следваш принципите си.
Наде, много хубаво си го написала. Надявах се да остана и с някакво позитивно настроение в края, но драмата на Ламот ме потресе из основи. :D
:D
Дай да направим партия за нова мишка, че ме къса сърцето!
Е то как да се изгубиш след като още не си се намерил...
@Членският внос по една жичка ли ще е? ;р
Именно :D
Кой колкото му отпусне сърцето...току-виж събеерм и за една мишчица за мен :Р
За вожда е подходяща само тази мишка - и като цвят, и като дизайн. :)
Нищо и никакви $29.90.
Имам чувството, че ще прекали с употребата на средния бутон. :D
И левият, и десният също не лъжат, може да се занимава по цял ден. :)
А бе Ностро, като я замисля тази партия преди време, в устава никакви точки за набиране на средства не си предвидил. Вождът и той на всенародни празници го е ударил и сега ще събираме стотинки, вместо да доим от спонсорите.
ахахаа много яка мишка! :))
има ли такава и като за мен?!
Няма такава за жени ... обемна и с форми. :( Само за мъжете мислят!
За нас - само проза.
дискриминация :(
Точке, не мога да видя мишката, линка е счупен :(
ПС Надинка иска мишка-с-пишка, хихих :р
не лъжи, цял си е линкът! и дай един към мишка с пишка и гледай да не е ...счупен :D
Мишката на Надинка
:Р
аве аз наистина не мога да отворя линка:(
ИСКАМ СИ МИШКАТА!!!!
Специално за Ламот още веднъж:
http://www.oddee.com/item_96603.aspx
Не се заигравай с количките, мини направо на втората картинка. :)))
Ууу тя неепилирана таз мишка бре... :/
Постарай се повече да ми намериш по-готина мишко-пишка и ще ти покажа твоята :РР
Мерси Точке! Мишката е бомба!
Надинке, не можах да ти намеря м(п)ишката, но за да не ме биеш ти намерих книгата мечта, сигурен съм че ще се превърне в твоя любима:
1
2
3
Иуууу...
(може да се чете и "Уииии") :D
Някои пътища се разминават,но не е важно това.А какво си дал и взел,докато си вървял...
Понякога си мисля дори, че не е важно колко си бил обичан, а ти колко си обичан. Колко силни са чувставта, които ти си изпитал по отношение на другите. Като че ли донякъде това е мерилото.
Но това мерило може да се превърне в идеалното оправдание да заостриш върха му и да се самоунищожиш.Мисълта "Аз обичах,а той..." "Пропилях си живота.."
Аз продължавам да вярвам,че обичал ли си,няма как да се "изостриш",когато всичко е свършило.Но хората обичат по различен начин и не всички любови са градивни.
О, не, нямам това предвид, даже точно обратното - когато си обичал и не се е получило, както си очаквал, вместо да тънеш в съжаление, хубаво е да се усмихнеш, че все пак си изпитал нещо положително и това ти е дало нещо, макар да не го разбираш веднага и особено в момента на разочарование. Защото тази емоция не идва ей така, по подразбиране, но си тръгва лесно. И всеки следващ път е по-трудно да я изпиташ. Затова трябва да се цени самата емоция. А (само)съжаленията са твърде излишни и нямат нищо общо с любовта :)
Отговорих ти в блога ми ;)
Страхотен пост!
Мерси,Nadinka!:)))
Написах го за има-няма 10мин.
Тази тема е част от мен.
Преживяна като наблюдател и в същото време намесена.Е,излязох чиста.И по-мъдра ;)
Преди малко не го написах правилно, та пак! :)
Значи, преди време из нета бях прочел нещо като притча.
Внучка пита баба си как да каже на своя любим, че вече не иска да е с него, но по начин, който ще съхрани чувствата му.
И бабата и рече (в съвсем свободен текст, по мои спомени):
- Дъще, кажи му така
"Вече нямам нужда да си до мен, за да (продължа да) те обичам."
:)
Много красиво казано, но...не е ли мъничко лицемерно?
Да, би могло така да се тълкува.
Всъщност не бях се замислял за това, докато не ме попита сега..
Спомням си, че като го прочетох тогава, казах си:
- Ей, колко мъдър и топъл(?) начин за нещо толкова крайно и тъжно!
Хмм..вероятно е въпрос на моментно възприемане на енергията и смисъла, които струят от изказаните думи.
Както и да е..може би наистина е просто прекалено приказно и идеалистично и не е подходящо за реалното събитие.
Ами не е особено уместно да го кажеш, на човек, с когото вече нямаш намерение да бъдеш... подобни думи оставят впечатление за отворен край и дори не за край. Ако другия все още ипизтва чувства, така само ще му дадеш празни очаквания, че все пак го обичаш... Не ми се струва редно. По-грубо звучи да кажеш истината, но от нея ще боли може би по-малко.
Post a Comment