Когато интелектите (не) правят секс

Ако сексът е интимен акт между две тела, то любовта е секс между два интелекта. И ключовата дума тук е именно интелект. 

Ако в една връзка се окаже, че единият не може да даде интелектуално нищо на другия, а в същото време - не желае/може да приеме нищо от него, то има ли смисъл от подобна връзка? Къде се къса нишката? И не говоря за просто неприемане на другата гледна точка, а за неразбиране, породено точно от интелектуални различия. Не рядко и в самото ниво на интелект на двамата. 

Любовта, казват, била сляпа. Само че аз не вярвам в точно тази любов. Ако има някаква любов изобщо, тя е между хора, които взаимно могат да си дадат нещо и да растат заедно. Трудно е да срещнеш и харесаш някого по всички параграфи, клишето "обичам го такъв, какъвто е" е за хората, които отчаяно не искат да повярват, че могат да бъдат повече от това, което някога са ги убедили че са и че не могат да получат повече от това, което някой им е подхвърлил. И обикновено зрелите хора търсят във връзката  някакъв градеж, а не начин за запълване на свободното време без особени последствия за душевния и умствен багж. Второто си е чиста проба онанизъм в извратена форма.

: Ако няма взаимно проникване на двата интелекта, няма връзка. Както няма безконтактен секс.:

Връзката  точно това означава - не обвързване, задушаване, избледняване и сливане  на специфичните черти на двата индивида, нито обс(ебване), а наличие на успешен контакт между две индивидуалности, при който протича обмен на енергия и мисъл в двете посоки. Във връзката   еднопосочните потоци се губят необратимо напук на закона за кръговрата на веществата...