Tuesday

Загуби


Не мога да кажа, че някога съм губила някого. Защото знам, че не съм притежавала никого. Това  би било смешно-тъжно. Единственият начин да притежаваш друго същество е да сложиш безжизненото му тяло в хладилника си и да му сложиш катинар, който да заключи притежанието ти със сигурност. Но и тогава го нямаш напълно, няма я топлината, която тялото му вече е отдало другаде.
Не съм губила и някакви значими вещи, нито пък скъпи, защото никога не съм била вещоманка, а малкото неща, които съм имала и обичала, никога не са били скъпи в истинския смисъл на думата, а само емоционално. Прочетох наскоро, че вещите са създадени, за да бъдат използвани, а хората - за да бъдат обичани. В последно време сме свикнали да обичаме вещите и да използваме хората. Затова и светът е така объркан, и всичко уж просто е станало толкова сложно. Дори елементарното човешко желание да споделяш е тема табу. 

Преди време тук бих написала като трети абзац - Никога не съм губила себе си. И ще е вярно, защото преди време още не съм се била намерила, струва ми се. Сега завесата бавно се вдига. Вече знам колко лесно човек се променя, когато го иска и колко смъртоносно трудно е това, когато не желае да се откаже от нещо свое, колкото и пагубно за него самия да е то. Сега разбирам как човек, научавайки се да обича себе си, да се радва на себе си, лесно прекрачва границата към това да стане егоистичен в своята (само)влюбеност до там, че да не може да  изпитва  подобно нещо към някого извън себе си. Сега разбирам много неща. И много хора. Които на пръв поглед може да се каже - съм изгубила. Или те мен. Въпрос на гледна точка. И знам, че съм обичала истински и безразсъдно защото първо ми се е случило да обикна друг човек и чак после себе си...

Но аз знам със сигурност, че човек не съм губила, когато съм вземала решение да тръгна в друга посока без него.

Просто съм си тръгвала преди той да е превърнал името ми в просто-още-един-звук от многото...

35 comments:

Sunshine said...

А хората толкова често си тръгват. Наистина жалко.

Nadinka said...

По-жалко е да остават, когато няма какво да ги задържа...

lammoth said...

аз си загубих мишката на лаптопа днеска :(

LaMartinia said...

За пътищата е нормално да се разделят. По-страшното е да изгубиш чувството, че се движиш, независимо от посоката...

Nadinka said...

Ламотчееее, ще ти подаря една, тъкмо ще е емоционално скъпа :)

LaMartinia, така е. Хубавото е, че посоки много и нито една не е грешна, стига да следваш принципите си.

Nostromo said...

Наде, много хубаво си го написала. Надявах се да остана и с някакво позитивно настроение в края, но драмата на Ламот ме потресе из основи. :D

Nadinka said...

:D
Дай да направим партия за нова мишка, че ме къса сърцето!

Lili said...

Е то как да се изгубиш след като още не си се намерил...

@Членският внос по една жичка ли ще е? ;р

Nadinka said...

Именно :D
Кой колкото му отпусне сърцето...току-виж събеерм и за една мишчица за мен :Р

Точка said...

За вожда е подходяща само тази мишка - и като цвят, и като дизайн. :)
Нищо и никакви $29.90.

Nostromo said...

Имам чувството, че ще прекали с употребата на средния бутон. :D

Точка said...

И левият, и десният също не лъжат, може да се занимава по цял ден. :)

А бе Ностро, като я замисля тази партия преди време, в устава никакви точки за набиране на средства не си предвидил. Вождът и той на всенародни празници го е ударил и сега ще събираме стотинки, вместо да доим от спонсорите.

Nadinka said...

ахахаа много яка мишка! :))
има ли такава и като за мен?!

Точка said...

Няма такава за жени ... обемна и с форми. :( Само за мъжете мислят!
За нас - само проза.

Nadinka said...

дискриминация :(

lammoth said...

Точке, не мога да видя мишката, линка е счупен :(

ПС Надинка иска мишка-с-пишка, хихих :р

Nadinka said...

не лъжи, цял си е линкът! и дай един към мишка с пишка и гледай да не е ...счупен :D

lammoth said...

Мишката на Надинка



аве аз наистина не мога да отворя линка:(
ИСКАМ СИ МИШКАТА!!!!

Точка said...

Специално за Ламот още веднъж:
http://www.oddee.com/item_96603.aspx

Не се заигравай с количките, мини направо на втората картинка. :)))

Nadinka said...

Ууу тя неепилирана таз мишка бре... :/
Постарай се повече да ми намериш по-готина мишко-пишка и ще ти покажа твоята :РР

lammoth said...

Мерси Точке! Мишката е бомба!

Надинке, не можах да ти намеря м(п)ишката, но за да не ме биеш ти намерих книгата мечта, сигурен съм че ще се превърне в твоя любима:

1
2
3

Nadinka said...

Иуууу...

Nadinka said...

(може да се чете и "Уииии") :D

BelleCarina said...

Някои пътища се разминават,но не е важно това.А какво си дал и взел,докато си вървял...

Nadinka said...

Понякога си мисля дори, че не е важно колко си бил обичан, а ти колко си обичан. Колко силни са чувставта, които ти си изпитал по отношение на другите. Като че ли донякъде това е мерилото.

BelleCarina said...

Но това мерило може да се превърне в идеалното оправдание да заостриш върха му и да се самоунищожиш.Мисълта "Аз обичах,а той..." "Пропилях си живота.."

Аз продължавам да вярвам,че обичал ли си,няма как да се "изостриш",когато всичко е свършило.Но хората обичат по различен начин и не всички любови са градивни.

Nadinka said...

О, не, нямам това предвид, даже точно обратното - когато си обичал и не се е получило, както си очаквал, вместо да тънеш в съжаление, хубаво е да се усмихнеш, че все пак си изпитал нещо положително и това ти е дало нещо, макар да не го разбираш веднага и особено в момента на разочарование. Защото тази емоция не идва ей така, по подразбиране, но си тръгва лесно. И всеки следващ път е по-трудно да я изпиташ. Затова трябва да се цени самата емоция. А (само)съжаленията са твърде излишни и нямат нищо общо с любовта :)

BelleCarina said...

Отговорих ти в блога ми ;)

Nadinka said...

Страхотен пост!

BelleCarina said...

Мерси,Nadinka!:)))
Написах го за има-няма 10мин.
Тази тема е част от мен.
Преживяна като наблюдател и в същото време намесена.Е,излязох чиста.И по-мъдра ;)

Георги said...
This comment has been removed by the author.
Георги said...

Преди малко не го написах правилно, та пак! :)
Значи, преди време из нета бях прочел нещо като притча.
Внучка пита баба си как да каже на своя любим, че вече не иска да е с него, но по начин, който ще съхрани чувствата му.
И бабата и рече (в съвсем свободен текст, по мои спомени):
- Дъще, кажи му така
"Вече нямам нужда да си до мен, за да (продължа да) те обичам."

:)

Nadinka said...

Много красиво казано, но...не е ли мъничко лицемерно?

Георги said...

Да, би могло така да се тълкува.
Всъщност не бях се замислял за това, докато не ме попита сега..
Спомням си, че като го прочетох тогава, казах си:
- Ей, колко мъдър и топъл(?) начин за нещо толкова крайно и тъжно!

Хмм..вероятно е въпрос на моментно възприемане на енергията и смисъла, които струят от изказаните думи.
Както и да е..може би наистина е просто прекалено приказно и идеалистично и не е подходящо за реалното събитие.

Nadinka said...

Ами не е особено уместно да го кажеш, на човек, с когото вече нямаш намерение да бъдеш... подобни думи оставят впечатление за отворен край и дори не за край. Ако другия все още ипизтва чувства, така само ще му дадеш празни очаквания, че все пак го обичаш... Не ми се струва редно. По-грубо звучи да кажеш истината, но от нея ще боли може би по-малко.