Thursday

Myth Busters




Снощи написах, че любовта е широко разпространена заблуда, в която повечето хора вярват, а останалите просто я използват за свои цели и подбуди. И очаквах опровержение. А то не се случи. Любовта и Дядо Коледа явно са измислени с някаква идеална цел да повярваш, че има смисъл да живееш на тази Земя. Че има нещо, което ни прави различни. А когато пораснеш достатъчно, сам разбираш или някой със злобно ощипване ти казва, че такива приказки няма. И подаръците ги купуват вашите, и любовта е за наивници. Не знам кое е по-страшно - да намериш подаръка, скрит в гардероба и да ти стане ясно, че мама наистина има пръст в тази работа. Или пък да намериш чуждо дамско бельо в гардероба си и да знаеш, че онзи, в когото вярваш се оказва серийно моногамен. А любовта е мит.

Има ли я, няма ли я. Или и тя е като религията според атеистите - нещо измислено с цел да се управяляват успешно масите. Любовта затова я искаме сляпа - тя е като липсата на образование - прави те лесен за манипулация.

И ако е така, тогава защо някои хора имат представа за нея като за нещо важно, стойностно, чисто, нещо, в което вярват безрезервно, докато някой не счупи на парчета тази вяра...И как някои други не вярват, ако това е многовековна заблуда, родена в пещерите, когато неандерталците я измислили, за да се топлят по-лесно в сумрака на скалите и запечатана силно в родовата им памет...
Дали всички тези хора, които казват "Няма любов", така наречената зодия Циници, винаги са мислели така или първо са били от онези, с вярата, които после са събирали с треперещи пръсти разбитите й останки и са плакали до отрицание?

Аз от кои съм. Резонен въпрос, К. Сега ще ти кажа. Много ми се иска да съм от онези, които знаят горчивата истина и са се научили  как да живеят с нея. [Такива хора има ли всъщност?] После обаче ми се иска някой да ме опровергае...Искам някой да ми даде доказателство, че греша. Тогава аз няма да се опитам да го спечеля за моята кауза да разобличим световната заблуда.
 Защото знам, че вярата в нелюбовта е лесна за предаване*...

*Точка 6 или 7. По избор на читателя.


7 comments:

xabiba said...

Незнам дали защото съм в труден период в живота си,но написаното ме насълзи ...
"Аз от кои съм " ... Често и аз се питам същото ... и винаги щом се запитам , срещам отговора вътре в себе си ... дълбоко заровен в мен... там , където отговора се дави в утаени сълзи ,поети и смесили се със студените трески на живота ... От тази илюзия как боли ...Често се чудя по-добре ли бих живяла без нея ... Дали ? Дали бях по-щастлива , когато вярвах , че съществува това ненамерено измерение,наречено любов .Вярвах в него , исках го , чаках го , търсех го ... Не намерих нищо . Само студени ,изгниващи листа... Били и те някога високо извисени , свежи и уханни...и прекършени от времето превърнали се в тази сезонна тъга...

Nadinka said...

Именно. Да вярваш в нещо, което те обрича на разочарование след време, но сега ти дава надежди...или да живееш с реалистичен поглед и очаквания, но без надежди за вълшебството?

xabiba said...

Предпочитам второто ... Реализмът е попил много дълбоко в мен ... последвалата болка след такива надежди , е много коварна ...

Nadinka said...

Не е трудно да те разбере човек :)

xabiba said...

Не е трудно , да, но само за притежаващите дълбочина на чувствата. Повърхностните и ограничени хора ... почти не успяват или не искат . Тяхна воля . Всеки има право ;-)

Hexemexe said...

А не може ли да се живее с реалистичен поглед и очаквания, но да вярваш все пак във вълшебството?!Колцина ли са хората на тая земя, на които не им е разбивано сърцето... и мисля, доста повече тези, които са намерили нова, може би по-истинска любов. Не зная, еднозначна рецепта няма, но сърцето трябва да е отворено.:)

Nadinka said...

Мисля, че това става все по-трудно и по-трудно :)