Tuesday

Този уикенд


Този уикенд ще направя пържени филийки за закуска. Може би с мед. Но задължително ще има мляко. И масло. И парченца бекон до кашкавала. В любимия ми зелен сервиз. И задължително след като съм се събудила бавно и в топлата прегръдка на осъзнаването, че съм Го намерила след дългото лутане, в което дори не знаех какво търся.
И чаша топло канелено капучино по-късно в кафенето на ъгъла, където сядам със себе си на тих монолог и мога да прекарам часове без да помръдна от мястото си, освен, за да повдигна чашата ухание към устните си. После ще събера косите си на тила с фиба от новооткритите интимни моменти със себе си.

Този уикенд ще бъда такава, каквато не ме познава никой. Отнесена, тиха, мечтателна, с поглед зареян на вид безучастен към случващото се наоколо, и душа, поемаща жадно всичко от случващото се...Себе си.
Ще седна на по питие с вдъхновението си да бъда такава, каквато не ме разбират другите, но каквато само мога да бъда без да съм другите. Очите ми ще поглъщат всичко красиво, всичко, до което очите ми се докоснат, ще рисувам в топли цветове въпреки февруарския синьо-бял студ.
Пак там, седейки в кафенето на ъгъла, знам, че ще напиша нещо, което отдавна премълчавам. Без някой да се познае. Но дотогава има твърде много време. Преди това ще трябва да се разтворя в топлината на канелата, да докосвам крехкото съвършенство на тънкия порцелан и да  дам път на Полета към Щастието.

Този уикенд ще избера бутилката. За 14-ти.

Празникът на виното.

3 comments:

DreamDragon said...

Много, много ме усмихна, Наде! Полетът към Щастието като че ли винаги трябва да започва с преоткриване на себе си. А в теб има толкова топлота и добро!

Nadinka said...

Геричка!
:*

LaMartinia said...

Прекрасно!