|Слънцето залязва. Звездите се въртят в нощното небе. Далеч горе намигва светлина. Идва друга ракета, оставя червени следи в космоса.
Живея в кладенец. Живея като дим в кладенец. Като пара в каменно гърло. Не се помръдвам. Не правя нищо, само чакам. Виждам над себе си студените звезди на нощта и утрото, виждам слънцето. И пея понякога старите песни на този свят. От времето, когато бе млад. Мога ли да ви кажа какво съм, след като не зная? Не мога.
Просто чакам.|
© 1949 "The One Who Waits", Ray Bradbury
© 2008 Венцислав Божилов, превод от английски
4 comments:
Кладенец на душите, а? :)
Надинке, знаех си, че се вселяваш в душите на хората и им отнемаш душите :Р
:-)
весело посрещане на новата година и внимавай с пиратките :)
Lammoth-че, как пък ме разкри? Не стига, че живея в кладенец, ами съм и мръсна пироманка ;)))))
Само да те успокоя - единственото нещо, което ще плющи на нова година няма да са пиратки, а камшикът! :D
Ех, че войнствено го раздавате!
Честита Нова Година, Наде!
Да си здрава, усмихната и леко с пиратките!
Това последното сега ми го пошепна Тил Линдеман, докато си дъвчеше пирожката...
:)))
мерси, Ел :)
да ти се връща!
Post a Comment