Wednesday

Exorcismus. Let's begin with Purgation

Напоследък спя доста добре. Спокойно, дълбоко и така пълноценно, че сутрин в огледалото ме гледа едно свежо, сияйно лице. Каквото не бях виждала от доста време. Напоследък дори сънувам. Но не кошмари. Избягаха някъде.

Тази нощ сънувах улиците на голям, но красив и цветен град. Да, имаше много цветове. Навсякъде. А аз вървях сред тях и се усмихвах. Правех малки, но уверени крачки и попивах всяка непозната фасада с желанието да я запечатам на плаката, която след време знам, че ще избледнее, но сега е единственото, което имам.

Вървях, а усещането беше за летене. Събудих се с усмивка. Протегнах се в леглото. Пухената завивка ме прегърна по-меко от ръцете, които до скоро мечтаех да ме обгръщат.

Всичко ми се струва толкова далеч. Само няколко забравени вещи напомнят, че наистина се е случило. Някъде отдалеч ми маха един красив летен спомен, паркът, жълъдите под краката, слънцето в два чифта сънени очи и една посветена песен.

Краката ми докосват пода. Топъл е. И всичко е някак живо за пръв път от много време.

След толкова време в лъжи и болка, една истина ме освободи от страховете. Освободи ме от всичко. Сега вместо тяхната тежест на раменете ми има криле.

Вече мога да се усмихвам отново без кристали в очите.

Благодаря (ти).

4 comments:

Rosen Hinkov said...

Звучи кто събуждане от зимен сън. Пък зимата току що започна:))

Nadinka said...

Не всички, които са "заспали" спят зимен сън :)))))
В случая, очевидно не съм мечка! :Р

Rosen Hinkov said...

Коментарът ми имаше идеята да е метафоричен, но явно само аз си разбирам метафорите:))
А че не си мечка е повече от очевидно:D

Nadinka said...

а моят беше ироничен :Р