Thursday

December, Come To Me*


Аз съм депресарка. Каза ми го един колега, когато днес споделих, че ми се иска да изтичам навън и да си направя снежен човек, да участвам в бой със снежни топки, да се почувствам измръзнала, но жива и да се смея, докато ме заболят устните от сухия студен въздух.

Аз съм депресарка. Понеже казах, че онова, което ни пречи да последваме детското си желание, не са стените на офиса, а фактът, че сме затворени понякога за собственото си желание за лудости, което се съдържа неизменно в желанието за живот.

Е, да. Такава съм. Защото не помня от кога не съм го правила. Да тичам под вихъра от снежинки и да усещам схванати, но щастливо зачервени, измръзналите си бузи.

 
Dec '08
  

Явно твърде ясно помня някои щастливи детски моменти и не искам да ги пусна. Което означава просто, че съм депресарка, защото не искам да се разделя с тях. Пораснала съм без да ги забравя. Не ти липсва нещо, което не помниш вече. Или понякога смътно усещаш, че нещо си забравил.

Понякога просто ми се иска да намеря някого, с когото да споделя това и той да ме разбира. Да знае какво е да те побърква отвътре някакво желание и най-вече – да не се страхува да го пусне навън.

Миналия декември чаках снега повече от децата. Сега не го исках. Но признавам, че заедно с режещият полъх на зимния вятър, носещ снежинките в първия им танц от балния сезон, ме лъхна и желание за лудости.

На някого да му се тича в снега?

*Inspiration - Norah

34 comments:

Точка said...

Не ми се тича, но много ми се пързаля с найлон по едни баири. :)

أمل said...

ахххххх, да, помня преди няколко години каква пързалка си устроихме, хубава компания, прекарахме 7-8 часа на открито, пързаляйки се с каквото намерим, някои си бяха направили "шейни" от големи найлонови торби, с дунапрени вътре ;))
барбекю и доста бутилки хубаво домашно вино де! без него нямаше да устискаме!

Точка said...

Никакви дунапрени и удобства, емоцията е с един гол найлон. :)))
Барбекюто и тубата с вино се подразбират (само в такива моменти ми се припива). :)

أمل said...

емоцията от един гол найлон помня как "завладя" преди години една съученичка, която уцели някакви храсталаци и дълго време не може да използва д-то по предназначение :D

Христина Чопарова said...

Лудории щом има, на линия съм. Кога започваме? :)

أمل said...

Хриска, ти видна лудетинке, къде се загуби :)

Христина Чопарова said...

А, никъде. И аз се депресирах :)))
Пък знаеш ли, хората винаги те етикосват с това, което най- им приляга, защото са неспособни да си отпуснат същата свобода ;))
Пък знаеш ли аз с какъв кеф ще те опухам със снежни топки? :P

أمل said...

Е съвсем се размчетах за една снежна война :))
И после - чай с ром и топло одеяло!!!

Христина Чопарова said...

Ихаа! И филмче :)))
По възможност коледно, смехотийско :)

Valkocompany said...

Всеки влиза и излиза от депресивни състояния.Така,че споко.
Жената в депресия се познава мигновено - лекарят я съветва да си купи куче.

Plamena Markova-Koleva said...

Хаха, явно и аз съм депресарка :) Но е много приятно да направиш снежен човек, да се проснеш в снега и после да отидеш пред някоя печка да се сушиш :)

أمل said...

Val, и аз си мислех напоследък за куче! Кой друг ше ме посреша и изпраща неподправено-радостно :D

Плами, добре дошла в клуба на...депресираните фенки на сноуман ;)

Nostromo said...

Йеее, кво щастливо фърфалаче на снимката! :P :D

Ква депресия, кво чудо! Аз засядам пред камината и зимен сън до април! :D

cellfourteen said...

ако снегът е лееко отъпкан, идвам с мини-ските :)

أمل said...

Усмихнато, ами да, ти да знаеш какво вилнеене беше преди това и какъв снежен човек си спретнах! Не можах да намрея снимката обаче, беше тооолкова отдавна!

Идвайте всички с мини и с мега ски и бордове, шейни, чували и найлони. Ама че се размечтах! :)))

Кръстник Дроселмайер said...

Извинявай, Надинка, не разбрах: Кой ти пречи да тичаш в снега?
Аз например редовно го правя, не само защото ходя да бягам, независимо какво е времето, но и защото е кеф!
Така че - няма място за самосъжаление. Обуваш ботушите и тичаш. Лесно е! :)

Кръстник Дроселмайер said...

И още нещо - тичай, докато снегът е пресен! :)

أمل said...

Никой не ми пречи, набирам си компания и съмишленици :)))

Кръстник Дроселмайер said...

Е, аз бих дошъл, но едва ли живеем в един и същи град :)

أمل said...

Да, ти живееш в по-старата столица :D

Кръстник Дроселмайер said...

Брей, как разбра? :))

أمل said...

По следите в снега ;)

Кръстник Дроселмайер said...

Хитро момиче! В профила ми ли го пише?

أمل said...

По принцип профилът ти е недостъпен :)
Но има и други начини, малко по-...захлупени :РР :D

Кръстник Дроселмайер said...

Хайде, не ми се сърди. Онзи пост го махнах, щото беше глупаво да пиша така. Не смятам, че си захлупена. :)

أمل said...

Не съм се сърдила, иначе щеше да усетиш :D
В момента съм в много добро разпололожение на духа и съм миличка.
Така че ако искаш снежен човек, идвай :)

Кръстник Дроселмайер said...

Добре, айде. Видяло се е, че ще правим снежен човек. Но първо ще отскоча до магазина за снежни човеци, за да взема морков, копчета и лула.

أمل said...

Метлата от мен :D

Кръстник Дроселмайер said...

Е, няма нужда от транспорт - ще отидем пеша! :)

أمل said...

Ще запретна ботушите тогава. Макар че метлата ми вози доста меко :)

Anonymous said...

ай, с този каскет си като пингвинче! :Р :D

а и ръкавиците ми изглеждат доста амортизирани, бая пляскане е имало с тях :D :P

sweeeet :)

أمل said...

ми виж, че и на снимката пляскам ли, пляскам :)))

Anonymous said...

не е депресивност
а чувственост
тичай на снега
и аз идвам :)

أمل said...

привет :)
хайде идвай да тичаме, докато не се е стопил съвсем!