Monday

Will You Be My Friend?


Приятелството. Тази разтеглива категория, в която често слагаме хората около себе си. И такива, с които ни делят хиляди мили, но само физически.
Приятелството доста силно е променило значението си в последните десетилетия. С тази "титла" вече се кичат дори виртуалните ти познати в социалната мрежа. Edit your friends. Send a friend request. Accept friend request. XX and YY are now  friends. Remove срещу името на всеки от стотиците ти "приятели". А какво е приятелството? Малко повече от poke, честит рожден ден на wall-а и споделяне на пиянските снимки. Имах приятелка, с която с години разменяхме хартиени пликове по пощата. Беше някак романтично. А едно време знам, че в училище майка ми и баща ми са имали приятели от чужбина, с които са си пишели. Нещо като задължителна извънкласна дейност...

Факт е обаче, че чрез мрежите понякога намираме хора, които в последствие наистина стават наши приятели, т.е. доста повече от профилна снимка редом до твоята.

Приятелството е категория, която често отричам. И то благодарение на хора, които съм считала дълго за приятели, а се е оказало, че не са. Защото приятелството включва добрите отношения и добрите намерения на другия към теб и обратно. Уикипедия казва, че понякога отношенията на лоялност и преданост в приятелството граничат с алтруизъм. Малко по-надолу в статията, която за щастие не е съвсем мъниче, се казва да видим още  Любов. Логично. Някак няма приятелство, ако не обичаш някого по определен начин. И не говоря за различните видове приятелства с (взаимни) облаги. Имам предвид чистото приятелство между хората. Разбира се, приятелството между половете е една доста оспорвана тема. Лично аз съм на мнение, че между мъж и жена не може да има приятелство, ако не се харесват взаимно и не се привличат с няколко градуса над точката на приятелско кипене на емоциите.  Хората избират за приятели обикновено хора, които харесват, които са по някакъв начин привлекателни. Рядко някой ще си признае, но никой не иска да има непривлекателни хора в обкръжението си, да не говорим за такива приятели. Освен може би един специален тип хора, които обичат да се обкръжават с хора с по-ниски качества от техните, за да изпъкнат по-лесно на техен фон. Но тук малко се отклоняваме от приятелството, струва ми се, и навлизаме в дебрите на бизнес сделките - аз изпъквам на фона на твоята посредственост, ти пък се радваш на това да си в компанията ми.

Неистинското приятелство често ме е карало да се разочаровам от непостоянството на хората. Защото често се случва приятел да ти дава съвети, които не са изобщо в твоя полза. Защото често "приятелите" очакват не просто да споделят неприятностите си с теб, но по възможност да причинята такива и на теб. Не знам дали е нашенски манталитет, или е "човешко" по принцип да се успокояваш от факта, че ти си зле, но не си единственият в това положение.
Съвсем нямам намерение да пиша екзалтирано за приятелството или за липсата на истинско такова. Тия две залитания са ми крайно неприятни.
Пиша по темата  заради малкото моменти, когато съм чувствала до себе си приятелско рамо. Само искам да кажа, че това рамо никога не е било женско. Ако не броим майка ми. За да бъда честна ще кажа, че най-големите разочарования в тази насока съм преживявала именно от жени. Много добри приятелки, които или говорят зад гърба ти, разказват на трети споделени от теб лични неща, опитват се да сложат ръка на гаджето ти или най-малкото му се умилкват и прочие кучкарски истории. Била съм свидетел на дърпане на коси по повод "ти знаеше, че сме скарани и не правим секс и си се възползвала да го съблазниш!", което отвсякъде си е ситуация should-I-LOL-or-should-I-cry?

От другата страна - моите мъжки приятели никога не са ме предавали. Но винаги съм искала да знам дали биха били така добри и винаги на разположение, ако бях  грозна и мустаката? Защото все пак вярвам, че човек избира за приятели хора, които харесва по различни причини. Е ли възможно чистото приятелство между мъж и жена, които не са слепи, скопени или хомосексуални? Е ли възможно истинско приятелство между жени без нотка на съперничество, което е много трудно постижимо? Е ли възможно приятелството между мъже, ама истинско? Такова, че ако най-добрият ти приятел ти каже, че е гей, ти го приемаш такъв и продължаваш да го обичаш без да се притесняваш от неговата сексуалност? Ако най-близкият ти приятел те предаде по някакъв гаден начин, например - спейки с жена ти, прощаваш и продължаваш напред с нова вяра в него или доверието е мъртво => приятелството е в миналото? И ако някой ти е истински, ама истински приятел, би ли направил нещо, което знае, че ще те нарани? И да не се измъкваме с "не беше нарочно, не знаех, че така ще стане и така ще реагираш". Защото приятелят с главно П те познава добре, познава убежденията, ценностите и реакциите ти и знае най-вече слабите ти места. И добрият приятел се старае да ги пази и уважава, а не да се възползва от тях.

Та така. Ако разгледаш стотиците си приятели във фейсбук или разровиш контактите в телефона си...колко имена ще отбереш, за които знаеш, че ще скочиш с боси крака върху жаравата и те ще направят същото за теб?



4 comments:

lammoth said...

ние мъжете затова сме измислили мачовете - за да се сплотяват приятелствата, да се напием и да се замеряме с пуканки :)

И после жените да чистят и да коментират какви прасета са мъжете (като по този начин и те си сплотяват приятелствата. А после да не кажете, че мъжете не мислят и за вас, аха!)

lammoth said...

ние мъжете затова сме измислили мачовете - за да се сплотяват приятелствата, да се напием и да се замеряме с пуканки :)

И после жените да чистят и да коментират какви прасета са мъжете (като по този начин и те си сплотяват приятелствата. А после да не кажете, че мъжете не мислят и за вас, аха!)

lammoth said...

упс, извинявай за спама, нарочно беше :Р

Шегувам се, без да искам натиснах два пъти, мишката ми се разчуства :)

Nadinka said...

"мъжете са прасета" винаги сплотява две жени и ги прави приятелки, до момента, в който се появи някое по-хубаво...прасе :))))