Monday

Message out of the Bottle


Исках да напиша. Нещо за теб. На хартия. Като в добрите стари времена на цветни скицници и дневничета с катинари. Когато нямаше блогове, социално[=паячни] мрежи и дори sms-и. Нищо, че тогава не съм знаел, че те има някъде там, някъде тук или където изобщо си била.

Исках да го направя. Защото в ръкописа има нещо силно лично и интимно. Но това вече малко хора си спомнят. Както каза веднъж, без значение е, че сме изтъркали от пръстите си микротонове епидермис и някой и друг нокът. Нищо в тези редици от бинарен код няма значение. Имат значение само две единици в [без]порядъка на виртуално-нереалния свят. И не е задължително двете да направят сбор. 1 и 1 остават много по-ценни, когато не са направили едно принудено, тъжно 2.
Ако 1 и 1 все пак копнеят да бъдат заедно, винаги могат да застанат плътно едно до друго и резултатът ще е много по-голям. Не само числово.

Та исках да напиша...Но. Не знам защо все в минало време. Историческо. Не съвсем свършило.


Обичам моливите. Може би затова намерих един хубав и подострен и ентусиазирано поставих листа на гърдите ти. Исках моите интимни ръкописни чувства да те докоснат поне физически.

Започнах да пиша със съвсем лек натиск, а върхът на молива направи дъга и съвсем неочаквано скъса листа хартия. Раздра го. Писецът се отчупи звънко.

Остро си поех въздух, но ти не усети остротата на допира му. Не те заболя. Сведох отново очи към гърдите ти. На скъсания бял лист зееше дупка. Под него – също.

Можеха ли моите буквички да я запълнят някак...Май така и не разбрахме.

Оказа се, че нямам острилка.

4 comments:

Ирония Идиотова said...

Всеки път като те чета, Наде, и ми иде отново да се влюбя;) За да изпитам всичко. Под "всичко" имам предвид- всичко!:)))
Благодаря!

Nadinka said...

хм, ако някак успееш, върни се да споделиш каква е тайната :D

Ирония Идиотова said...

О!Аз съм най-лошият пример за влюбване;) Но, ако някога стане, непременно:) Честна дума:)Едно е да искам, друго е да стане. А то никога не става.Не и по същия начин, не и както го искам. Капризи разни, но са си мои:)

Nadinka said...

всички си ги имаме :)