Thin Bloody Line

Photography: David Francisco

Той знае ли, че тези устни копнеят за целувки, копнеж, който той не разбира. Той знае ли, че те имат нужда да се отварят в усмивка по-често отколкото да се свиват горчиво, напоени от влага. Той знае ли, че те искат да шепнат думи само за него, думи, които той не желае да чуе. Той знае ли, че тези устни вече се умориха да въздишат, че вече нямат сили да оформят името му, че все по-често крещят без глас, а солта единствена ги пои в нежна милувка.

Той знае ли...колко сладки са тези тревоги, когато любовта е несподелена, в смисъл – неказана. Той знае ли колко боли, когато си се разтворила до последната гънка на всичко интимно и останала само по нервни окончания, с побелели устни чакаш той да разбере...че без него тези устни ще останат прибрани в тънка линия, лишена от всякакви извивки, слепена от влага и сол. Тънка линия, затворила пътя пред много криви усмивки, бъдещи чужди  целувки и болно изкрещяни шепоти.

Тънка, кървяща линия. От простреляни копнежи.