Дълго настоявах, че искам истината, дори да боли от нея. Получих с бързата поща една-две големи лъжи и дузина полуистини по куриер. И всеки път си мислех – ще простя. Без някой да ми беше искал прошка.
И ме болеше, и се карах на себе си, че не умея да забравям. Наказах се за всичко, сторено на другите. Но пак не заслужих своите истини.
Дали да продължа да вися на кръста? Знам, че ти ще се погрижиш да поиш устните ми с още оцет.
Да даваш нещо, което никой не ти е искал, е голямо прахосничество. А ако тези, на които все пак искаш да го дадеш, нямат и мисъл дори, че биха имали нужда от същото...на тях не давай бистрото на сълзите си и светлото на деня си. На тях дай само усмивка. Тя винаги е красива, още повече, когато е непоискана. Тя винаги дава много на този, който я получи, без обаче да отнема нищо от онзи, който я раздава.
Исках, толкова исках. Истини. От другите не ги получих. А днес получих, с леко закъснение, едно пожълтяло писмо. От мен за...мен. Кога ли съм го писала? Отворих го, а вътре, преди време просената истина – никога, никой няма да бъде искрен с теб и гол до кръв. Защото хората се страхуват да бъдат такива. Защото винаги е по-лесно да се скриеш зад лъжата, зад премълчаното, зад спестеното и да се стремиш към собственото си задоволство. Защото никой не мисли за ръката си, докато съсредоточено мастурбира.
Никой никога няма да те обича повече от собственото си Аз. Никой никога няма да ти го признае.
Обичаме силните думи. Онези, от филмите.
А ако някога срешнеш все пак такъв човек, той със сигурност ще е някой презрян луд.
Дали да търся още истини или да седна, с ръце уморени в скута на бялата риза...
8 comments:
За пръв път ще благодаря на Лилия за това, че я има! Точно за една секунда буцата в гърлото ми изчезна, след като прочетох нейния коментар. Никога преди не ми се беше "отплаквало" толкова бързо...
Страхотен текст, както винаги... Много твой, много "мой". :)
:-)
sorry, но спам филтърът я уби преди да се порадвам и аз
"Защото никой не мисли за ръката си, докато съсредоточено мастурбира."
Това е класика!
Мислиш ли? Аз си въобразявх, че аз сега съм го измислила :)
Класиката не е задължително да е с 200-годишна давност.
Пак си "гола до кръв" и казваш в прав текст истини, които принципно всеки знае, но върху които рядко се замисля, докато някой не му ги "изкрещи над рамо".
аз нямам проблем с истините, само с липсата им понякога...:)
Това не е истина, според мен, това е въпрос. Моят отговор е "Търси, търси :)" Твоят какъв е?
знам...ако се откажа да търся, означава да предам всичко досега :)
Post a Comment