И разчленените ни чувства на масата за аутопсии.
Пръски съжаление и безнадеждност са полепнали по инструментите.
Стискам с побеляла ръка ръба на масата.
Защо плачеш, иска ми се да беше попитал.
Защото тук не ляга нищо живо, за да ти отговоря.
..........
And now what?
Now we wait.
For dead to rise.
..........
Днес излязох да дишам.
После подредих дома си, почистих.
Купих си ярко червило.
Осъзнах, че не съм достатъчно отчаяна, за да посегна на косата си.
3 comments:
Хей,осъзнай се.Животът е песен.Може да започне още тази вечер - например клуб Библиотеката.Там е доста яко :)
Що така бе Наде ;)?
Библиотеката...ех, доста песни са се изпяли там :))
Post a Comment