Saturday

Миниатюри

Преполовена бутилка.
И разчленените ни чувства на масата за аутопсии.
Пръски съжаление и безнадеждност са полепнали по инструментите.
Стискам с побеляла ръка ръба на масата.

Защо плачеш, иска ми се да беше попитал.
Защото тук не ляга нищо живо, за да ти отговоря.
..........

And now what?
Now we wait.
For dead to rise.
..........

Днес излязох да дишам.
После подредих дома си, почистих.
Купих си ярко червило.
Осъзнах, че не съм достатъчно отчаяна, за да посегна на косата си.

3 comments:

Valkocompany said...

Хей,осъзнай се.Животът е песен.Може да започне още тази вечер - например клуб Библиотеката.Там е доста яко :)

Beijaflor said...

Що така бе Наде ;)?

أمل said...

Библиотеката...ех, доста песни са се изпяли там :))