Питаше се кое всъщност е тъжното - дълго чакащият му поглед, вперен в посоката, от която тя никога нямаше да се появи за него, погледът, изпълнен с вяра, че тя ще дойде, ще дойде,
ще дойде
ще дойде
...
Или това, че тя никога не изпита желание да излезе от сянката и да разлее радост в зениците му, а продължи да броди сама и нечакана там, където нейните очи търсеха Смисъл, а разумът й знаеше, че
такъв
такъв
няма
...
2 comments:
Тъжно... и търсим и чакаме...
http://www.youtube.com/watch?v=J-vzY6kiuwI&feature=player_embedded
защо? къде е смисъла?
Post a Comment