Monday

Rose blades


По краката ти имаше странни белези,  избелели, полужълти следи от удари. Потръпнах. Погледнах те стреснато, а ти ми се усмихна и каза, че всичко е наред.
След това погледнах ръцете си. По дланите ми имаше подобни на твоите белези. Видях ги тихомълком и после забравих за тях.

Тръгнах си и след втората стъпка бях сепната от това как добре знам пътя към Изхода от живота ти без дори да съм го търсила или вървяла някога. Усещах погледа ти по гърба си и знаех, че ще ме чака.

Видях и другия. Потърсих някакъв знак в очите му, но видях единствено устните му да оформят думите "Не живей за мен. И не живей за него".
На излизане от живота ти видях живата стена от розови храсти, която го обграждаше.
Дори бяха цъфнали.
Тръгнах през тях с изправени рамене и бодлите им яростно дълбаеха плътта ми, но някак не ги усещах. Мислех за следите, онези по теб. Аз ли бях ги причинила. И бяха ли вече безболезнени, просто белези от отдавна завехнали рани.


Изведнъж усетих болка и погледах ръцете си. Бяха надрани остро, но нямаше кръв. Безкръвно бели, надупчени  до лактите. Отпуснах ги. А болката беше ужасна. По-ужасно щеше да стане само ако някой изсипеше спирт върху тях. Но в сърцето ми беше станало някак светло и леко. Дали си въобразявах, че съм изкупила вината си. Не знам. Мисля, че да.

Колко лесно и колко егоистично. Желанието да живея, свободна от случилото се. За да живея изобщо.

С вече будни очи, втренчени в ръцете си, осъзнах, че просто съм сънувала. Ръката наистина ме болеше, може би защото бях спала върху нея. Сънят обаче още не ме пускаше. И усещането, което изпитах от кротките ти очи, които сякаш не ме виняха за нищо...Беше прекалено хубаво, за да е истина. Но ме облада мисълта, че съм готова да продължа и ти също.

Исках да знам така ли е. Трябваше да го знам, за да спра да живея за това. Или по-скоро да започна да живея след това. Не знам дали трябваше да ти пиша, но мълчанието ти беше толкова дълго, че вече се молех да не ми отговориш никога, да ми покажеш, че нямам право знам какво се случва с теб.

Но ти го направи. И беше жестоко. Разбрах, че още ме мразиш. И че винаги ще...


3 comments:

Milena said...

Много,ама много ми харесва как пишеш...

Н.Никифоров said...

Много си добра!А омразата, тя е отрова.

Yoana said...

...обичам наклонения ти шрифт...