Разглеждайки празните кътчета в душата си, тя установи, че това бяха едни малки точки с концентрирани до отмала емоционални частици, които не се движеха хаотично около ядрото, а се насочваха като привлечени от невидим магнит в една посока.
Малки черни дупки, на които им липсваше материя, но в които зарядът пръскаше безмилостна радиация.
Ако прокараше линия между тези точки, тя можеше да начертае много триъгълници, но някак изпитваше погнуса към тази фигура.
Хората, пошлите хора, бяха изкривили възприятието й дори за такива обикновени неща като геометрията.
Ако прокараше линия в равнината, можеше да подреди точките една до друга, но така щяха да се родят множество преливащи едно в друго многоточия.
А в накъсаните дипли на болката й нямаше нищо недоизказано, за да се опита да им придаде (не)завършеност по този начин.
No comments:
Post a Comment