И пак е край, и пак се затръшват врати, а тъкмо се бяха открехнали.
И пак е мрачно, не спря да вали, да вали, да вали и да не отмива всичката тая мръсотия от мислите на някои, но успя да удави светлината в очите на други.
И пак е мокро, но някак тихо. И мирише на липи.
И пак от утре ще е юли, само че друга година. Пак ще летят пухчета във въздуха и влюбени двойки ще се смеят през кихане в Борисова.
До същия ден след около 31 536 000 секунди. Преди толкова не валеше. И беше светло. и беше леко и шумно.
Беше отдавна. И в същото време - преди някакви си секунди. Тогава защо вече не си спомням почти?
Все някога всичко умира. Или го убиват. Добрият герой не винаги остава до края на филма.
Пак е тихо. И те пак летят. Пухчетата и влюбените.
Траекторията на този полет е така трагично предначертана, че виждам как над мен се събират облаците. Тътнат гръмотевици. А тези светкавици в чии очи искат да хвърлят отблясъци?
Знае ли някой.
И пак е край, усещам как идва или...всъщност просто се завръща при мен.
Началото му беше някъде там, където вие днес се разхождате превъзбудени и въздушни. А сега...осиротели превиват облегалки пейките.
Пак съм уморена от фалш. Неговият край къде е? Merde!
И пак е Край. А не съм готова. Дори след 31 536 000 секунди.
И пак е Край. А не съм готова. Дори след 31 536 000 секунди.
Дано той поне да е истински.
8 comments:
Светът е красив, а още по-красив е бил при сътворението преди греха. Всичко до което се е докоснал злия гений е осквернено, само боговдъхновените творци са изградили чудеса. Ето за което си заслужава да се живее!
Краят дали е истински?... едва ли.
Чакат ни нови предизвикателства в други измерения:)
Поздрави!
А какъв е краят, роден от умората от злия гений, скверните му дела, забравата на творците?
Умората от нови предизвикателства, които водят по различни пътища до едно и също място.
Измеренията дали наистина са нови? Все по-"нови" като всеки следващ кръг на Ада? :)
Глухарчето скубе коси,
защото пеперудата го целуна
и отлетя...
Но всеки край е и начало,
защото от всяко семе
ще се роди ново
усмихнато глухарче...
Пръстенът на Соломон: "И това ще мине"...
Ах как ми бягат думите под този пост :), възприемам го някак като едно deja vu на подсъзнателно ниво. Базисният проблем в общуването между двата пола, според мен, се състои в склонността на мъжете да виждат началото на края в това, което за дамите е край на началото.
Hope is the thin line we walk on from this side of pain to the other one (the side that hurts just a little bit less). Or so we would like to think. Or so we must.
The truth is that life is a constant process of death and of rebirth. And that's why it hurts so much. At the end of the day, all that's left is morning dew, some rose petals, and cold gray ashes.
Go build a spirit out of that.
But we still try. Anyway and anyhow. We can.
Всъщност "прескачането" на думите идва от начина по който спомените прескачат в съзнанието...
Missep...beautiful words. So true. So sad. But damn...so brigth!
Post a Comment