Friday

Directions


Когато аз ставам все повече теб, а ти ставаш все повече мен...Ще уловим ли тънката нишка, отвъд която ще се разминем разочаровани от факта, че сме в изходната точка?


9 comments:

Preor said...

Лол,
Това доста ме накара да се замисля ...

Ксения said...

Хъх..

Philip Danchev said...

Възможно е, стига да има наистина желание, но често желанието си остава само намерение...

DreamDragon said...

Хм..., докато още виждаме нишката пред нас, която ни показва колко ни остава до другата изходна точка, наложително е да погледнем назад и да се върнем в себе си :) Най-странното е, че уж обичаме другия такъв, какъвто е, а пък... неусетно започваме да го променяме. Грешка, според мен :)

bampi said...

Ако "Когато аз ставам все повече теб, а ти ставаш все повече мен", мисля, че не би трябвало да ме вълнува нещо друго.

Beijaflor said...

Wonderful...

أمل said...

Някак тази промяна не става нарочно, осъзнато или целенасочено, тя е просто едно взаимно проникване, при което се обменят ценности и схващания и всеки взема по нещо от другия.

Но границата наистина е тънка.
До един момент това е най-хубавото, което може да ти се случи, а в следващия се превръща в камъчето, предизвикало разрива.

Затова - внимателно с (взаимо)проникванията :)

Philip Danchev said...
This comment has been removed by the author.
Philip Danchev said...

Мисля си, че тази промяна може и да се извършва целенасочено и осъзнато, Биа - когато двамата не просто се слушат, а се чуват, когато имат желанието да чуят другия, когато всеки от тях сам има желанието да промени у себе си нещата, които по някакъв начин дразнят другия (разбира се може би не на всяка цена) и когато и двамата подхождат по този начин. Тогава мисля, че съзвучието ще се получи и тогава няма опасност да се прескочи границата