We're so over we need a new word for over

- Ето, за пръв път и аз съм във връзка, от която знам, че няма да излезе нищо. А може за пръв път имам истинска връзка? Понеже досега все съм очаквала да е Връзката, а накрая - пак неудобни сбогувания, "да останем приятели" и случаен секс при случайна среща между двама души с етикет "ex-". Всичките ми приятелки са с връзки, от които не очакват нищо. До скоро се чудех какъв е смисълът, но започвам да го виждам в далечината. Имам си свободата, правя каквото поискам, имам [приличен] секс, когато съм в настроение за това и дори понякога се наслаждавам на прегръдките му, когато остане да спи при мен.

И нищо повече. Знам, че няма да коленичи с пръстен в ръка. Знам, че няма да му родя деца. Знам, че не е онази любов. И дори не е любов.

Дълго се противях да имам такива отношения, ден за ден, за забавление и да запълвам дупки. Още не знам дали е по-добре от нищо. Но все пак сексът е осигурен.

Усмихна се малко кисело.

- Какво мислиш?

- Какво мисля? Мисля, че си отиде още един романтик от тоя свят, жертва на циничното цунами, отнесло ценностите на хората и вярата им в истинските неща.

- Е, чак пък...Повечето изглеждат щастливи с връзките си - еднодневки. Като кърпичките, с които обичам да чистя новите си обувки - забърсвам и хвърлям. Когато ми потрябва отново - отварям пакета и вадя нова. Не се старая да почиствам, сгъвам и пазя предишната.

Усмивката  беше малко по-искрена.

- Кажи ми. Но честно ми кажи - срещала ли си мъж, който така да се слее с теб и света ти, че само при мисълта, че  го губиш...всичко се пръсва на безброй парченца? Всичко се облива в луминесцентна глуха светлина, а тишината, сляпата тишина, пищи в ушите ти като сто сирени, докато в гърлото ти онази буца се пръсне в порой от ридания и те залее, а ти дори не искаш да се бориш да поемеш дъх?

Вече нямаше усмивка. Студено изтръпване.

- Ти си луда. Но не. Не съм. Макар че само като те слушах, изпитах всичкото това ужасно реално. Но не ми е хрумвало за някого...да го изпитам. Така силно.

Замълчаха.  Перфектният маникюр на едната потракваше многозначително по чашата с фреш, а безупречният крак на другата замислено потропваше под масата.

- По дяволите, не съм. Това е ужасно. Защо ми го каза. Защо винаги ровиш? Точно, когато си мислех, че съм доволна!

- Точно, когато се самозаблуждаваше, че си доволна. От хлапашката си връзка за неангажиращ секс. Мечтата на всеки втори кретен наоколо. Но ти...не може да си доволна от подобно нещо. Не ти поволявам. Ти, приятелко, си една истинска Кари Брадшоу. Обичаш града, обичаш секса.  И обувките. Ти ще кажеш в каква последователност.

Измяха се в един глас.

- Не мога да спра да мисля за това, което каза. Сега няма да мирясам, докато не усетя нещо подобно. Да отидем довечера на едно pool party?

- А твоят Г-н Кърпичка за обувки?

- Какво за него? Той пак ще се завре в някоя дупка с приятелите си. Да не мислиш, че му пука къде ходя.

- Да отидем тогава. Може случайно да попаднем на твоя Тузар. И да мирясаш.

Усмихна се и я прегръна.

- Ти можеш да лишиш човек от всичко. Точно за една минута ме лиши от секс за следващите седмици. В най-добрия случай. Ще изхвърля кърпичките. Не ми харесват такива. Еднократни, винаги под ръка...Евтини.

- Ще се сетиш! Да вървим.

Излязоха щастливо разбърборени, а една стара надежда щастливо подаде главица под струпаните отломки от обгорели до неузнаваемост чувства.