Thursday

My special one-two-three[some]one


Какво превръща даден човек или предмет, или занимание, в нещо специално за някого? Уникалните характеристики и качества може би? Тогава защо, ако за мен нещо е специално, за теб може да е съвсем обикновено и незабележително?
Или защо, ако днес нещо ти е специално, утре на негово място можеш съвсем спокойно да сложиш нещо друго? Някой друг?

Това, което те прави специален в очите на някого най-често е...неговият избор. Нека не  звучи обидно или подценяващо за "специалния", но хората не превръщат в нещо специално нищо, което не са искали, нищо, за което не са копняли, нищо, което не ги е развълнувало. А всичко изброено се отнася до неща, попаднали в кръга на избраните и желани предмети, случки, желания, хора.


И когато някой избере теб, ти ставаш специален. His/Her special one.
Докато не промени желанието си. Избора си.

What makes you special is...me.

И обратното.

Твоят избор ме прави специална за теб. Не за целия свят. Макар че, когато се чувствам специална за теб, аз се чувствам такава глобално. Защото може би ти си (голяма част от) светът ми [колко задушаващо, а?]. И това пак е въпрос на избор донякъде [сами поставяме границите му]. И донякъде дори, ако съм специалната ти единица, но не мога да го почувствам...си оставам специална.  Несподелено специална.

Колелото се завъртя.

13 comments:

bampi said...

Всеки един от нас е специален и уникален. Дори когато не те харесват има нещо специално, което явно непрекъснато провокира околните ;)

أمل said...

Хм, така може да оправдаем лошите си черти, които другите не харесват :)

bampi said...

Ммм, да, обаче има и вариант, просто да не си удобен, а не непремено лош, по-скоро това си мислех, :(
...и се започват едни опити да те прекрояват и изопачават.

أمل said...

Е, има и такива ситуации :)
Понякога да си различен обаче, не означава, че си специален. А най-много критики срещаш, когато си красиво различен, в това съм се убедила.
Масата не прощава.

morrt said...

"threesome" ми е любимото. Заедно с "homemade" :)

Настъпващата (поредна)пролет, ми пречи да се потопя в сериозността на темата. За което се извинявам.

أمل said...

А nandmade кефи ли те? :Р
Не е задължително да си сериозен, темата не е за бедните от Третия свят. Дай малко пролетно настроение насам :)

morrt said...

Да ти кажа, напоследък всичко ме кефи, напук на кризата, напук на нацупения свят наоколо, напук на всичко. И това не се дължи на цветята на тъщата, които изпуших... :)
Просто ми гот. Дори патаците и тюфлеците по пътя ги псувам с усмивка, вежливо и с чувство.

أمل said...

Нищо, ти дай от тия цветя, пък да видим :)

Н.Никифоров said...

Винаги въпросите са повече от отговорите...нали?

أمل said...

Това е Закон :)

Anonymous said...

Ето, аз съм специална, защото съм аз. :P Никой не ни прави специални, всички СМЕ такива. Всичко е в главата.

diandra said...

Аз рядко оставям коментар тук, но се радвам на постингите на едно младо, търсещо, емоциално, ранимо, философски мислещо, младо момиче!
Поздравления, Bia! И за второто място в класацията Блог на деня!
Чета те с удоволствие!

أمل said...

Благодаря, Diandra :)