Не се страхувам от теб. Дори да заплача, то не е от страх, а от желание да те отмия от ириса си. Париш ми.
Не ме е страх от тишината, повече ме е страх от пълненето й с ненужни звуци от думи.
Не се страхувам да съм сама, страх ме е да съм заобиколена от празни души. Те са навсякъде.
Не се плаша от тъмното, а от онова, което може да се крие в него. Което те гледа без ти да го виждаш.
Не ме е страх да бъда това, което съм, страхувам се да не се превърна в това, което другите искат да съм.
Не очаквам да стана по-добра за тях, искам да стана по-добра заради себе си. За да ти покажа какъв трябва да бъдеш. Не за мен, за другите. Винаги, когато някой иска да те направи такъв, ти ставаш по-добър, но за тези, след него.
Когато си тръгна, няма да ми е мъчно. Ще ми е адски мъчно. Но не ме е страх от това. Страх ме е да стоя и да очаквам. Нещото, което няма да се случи.
6 comments:
поздрав ;)
http://www.youtube.com/watch?v=Ulh_VczUh4o
Последните 5 изречения са в десетката.Винаги съм се възхищавал от лаконичния и гладък изказ с резониращи от разбиране думи.
много истинско...
Поздравления!!!:):)
Финалът е супер, плашещо труден и плашещо правилен избор в много случаи...
like, like, like.. толкова много пъти, толкова много постове, че чак ще ме заболят пръстите от натиска по клавиатурата. Думите ти се четат винаги толкова леко, а казват всичко нужно :)
Post a Comment