ans Christian Andersen. Най-великият автор на приказки. Доколкото неговите разказки могат да се нарекат приказки в смисъла, който влагаме в тази повествователен жанр, обикновено свързван с фолклор или разкази с детска аудитория, измислени типажи и невероятни светове. Светът на Андерсен е твърде истински въпреки малките елфове, танцуващите цветя, щастливите галоши и говорящите мастилници, принцесите, вещиците и русалките. Светът на Андерсен е тъжен, но истински. Познаваш няколко вещици нали? И си виждал доста малки зъзнещи кибритопродавачки в по-съвременен вариант. А колко детски е този свят, можеш сам да прецениш. Не малко хора са пропуснали да прочетат Андерсен именно, защото в онази възраст, когато са искали да четат за цветя и принцове, малката русалка е изгубила всичко, за да спечели познанието за реалността, а цветята на Ида са повяхнали тъжно след единствената си танцова забава...Аз ги прочетох всичките. Или поне онези, включени в петте тома, грижливо подарявани ми от майка ми за пет мои поредни празници. За което й благодаря безкрайно. Че ми даде света на Андерсен, който много се радвам, че познавам донякъде.
Има много истини в него, и много ситуации, в които в реалния живот ми представят героите на Ханс. Замислих се наскоро за грозното патенце. Всеки познава по едно такова, или сам е бил на неговото място. Моят житейски опит ме е срещнал с два вида такива патенца. Първите, които са били външно грозни, но пораствайки, външно успяват да добият вида, който носят отвътре. И другите, които с големи усилия добиват лебедов вид, но само на вид...Пътят до заветната цел на вторите е доста дълъг, но те така или иначе не я постигат истински. Колко хора познавате, които имат блестяща усмивка и перфектна прическа, но от душата им лъха злоба и неудовлетвореност? Неудовлетвореност от това, че дори с лебедова шия, не могат да избягат от комплексите на грозната патешка човка?
Ето тази приказа е тъжна. Повече от тъжна. Тайната е в това, че патето станало лебед без да го разбере...Защото си е носело белоснежната осанка отвътре. И колко тъжно, че много патета не разбират колко безполезно е да се напъват да обтегнат шия, ако продължат да гледат на себе си като на неудачни патенца. Да се отървеш от собственото си комплексирано Аз е труден и дълъг процес. Може да положиш добро начало за това с прочит на чичко Андерсен и приказките му за живота. За твоя живот. Но не търси себе си в нежната принцеса с насинено от грахчето дупе, нито в красивата роза-дом за елфа, нито се опитвай да обуеш галошите на щастието. Разбери, признай пред себе си, че си онова жълто топче пух и разбери, че ако вътре в теб има красота, тя ще излезе на показ рано или късно. Не се опитвай да я изкараш насила. Спри да гледаш всеки ден в огледалото, то е криво. Никога няма да ти покаже истината. Ще я видиш в очите на хората около теб.
И не забравяй, че не всички лебеди са бели...
To be born in a duck’s nest, in a farmyard, is of no consequence to a bird, if it is hatched from a swan’s egg.
3 comments:
Взимам повод от последното изречение, което кой знае защо е на английски.
Та ние ли решаваме какви сме отвътре(заглавието) или има значение от какво яйце сме се излюпили (последното изречение).Разбирам (или поне си мисля, че разбирам)всички разклонения на мисълта ти,но все пак. Кое?И по колко?
А иначе прекрасен изказ, както и сблъсъка на противоположностите де.
На английски е, защото го четох последно на английски (ако можех на датски - сигурно щеше да е на датски).
Така, сега по същинския ти въпрос - заглавието може да се тълкува по няколко начина - имала съм предвид - ти реши дали лебедът срещу теб е така грациозен отвътре или го е докарал само на лустро. Дали срещу теб стои пате, което ще стане лебед или ще си стане просто патка. Иначе метафората на Андерсен с яйцето аз интерпретирам по следния начин - няма значение в какво гнездо си израстнал, ако имаш потенциал и вътрешна сила/красота/чистота, лесно можеш да се превърнеш в това, което чувстваш, че си. Както и обратното. Можеш да си роден в царски дворец, но да си останеш прост говедар по душа ;)
Мисълта ми бяга, да. Всичко написано в този блог не е плод на дълги мисли и корекции. Всичко е написано на един дъх, в момента, в който ми е хрумнало, така че е възможно и да се отплесвам от време на време. Затова има опция за коментари, за да има диалог и обратна връзка :))
Ох.Ама ти написа толкова много, за да "развалиш" магията от написаното. Исках само да кажа, че противопоставянето предопределеност-възможност за "израстване", закодирано в началото и края на поста ти е много хубаво. Въпреки, че си направила своя избор в самото "тяло".
Аз си мисля, че трябва да има зрънце, както и плодородна почва. А иначе можем да измисляме произволна дълбочина на приказката.Тя и затова е приказка.Затова са толкова магнетични приказките на Андерсен, защото има какво да се открива в тях.
Post a Comment