Fragments of Nothing

След прекараните няколко откраднати часа заедно, той стана от леглото и започна бързо да се облича.

- За къде се разбърза? - попита тя с дрезгав глас. Искаше го обратно в леглото си.

- Трябва да тръгвам. - отговори рязко той и продължи да се облича.

- ОК. Обади се, когато имаш "пролука".

Целуна я и тръшна вратата на хотелската стая зад гърба си. Някак почувства товарът свален от плещите си. Всеки път се чувстваше така.

Прибра се тихо, на пръсти почти. Погледна се в огледалото в антрето и бързо отмести поглед. Вратата на спалнята беше отворена. Можеше ясно да види очертанията на тялото й под завивките. Беше заспала вече. Слава Богу. Нямаше сили да погледне в очите й и да понесе въпросите "Как мина денят ти? Гладен ли си?".

"Ако съм дискретен, тя никога няма да разбере за тези малки моменти...Няма да я нараня. Колко по-добре, че нищо не подозира".

Така вината май беше по-малка...

Чу го да влиза в банята. Очите й блестяха в тъмното.

"Колко добре, че се изкъпва винаги преди да легне до мен".

Толкова по-добре, че не беше тя тази, чиято миризма той бързаше да отмие от тялото си...

OFF topic update. In Brief има честта да бъде номиниран за Блог на месец януари. Можете да го подкрепите тук.