Friday

Драски без шарки

Me, myself & I
 Не мога да си направя автопортрет. Затова ще положа само няколко неумели щрихи и ще погледна отдалеч, за да проверя дали поне малко си приличам. Поне ще опитам.
Не съм свикнала да разказвам на приятелите си как се чувствам. Споделям с In Brief.
Не се страхувам да се разголвам. То е все едно да се излагаш на слънце.
Не нося обици, достатъчно ми е, че тялото ми е подвластно на гравитацията.
Не  боядисвам косата си. Вече. Установих, че харесвам много това, което съм под повърхността на кутикула.
Не оставям косата си дълга отдавна. Подстригах всички фалшивости.
Не мога да говоря, без да гледам в очите на човека насреща. Някак безсмислено е обратното.
Не понасям лъжите. Не мога да изневеря на истината. Твърде моногамна съм.
Не серийно моногамна. Има значение.
Не чакам дълго, за да достигна желаното. Качвам се на столче и се повдигам на пръсти.
Не се смея на глас често. Целта не е да ме чуят, а да усетят вибрациите.
Не вярвам, че любовта означава да обичаш някого такъв, какъвто е. Понякога най-истинско е да го обичаш въпреки това, което е.
Не се опитвам да се променям. Промяната е постоянно растяща величина, накрая ще престана да бъда себе си.
Не мисля за далечното бъдеще. Живея тук и сега, това са координатите на най-красивите неща, които могат да ми се случат.
Не съжалявам за миналото, за пропуснатите шансове. Просто не са били мои.
Не се вълнувам от това, че много хора се обръщат след мен. Те се обръщат и след красивата жена, и след безръкия инвалид.
Не вярвам, че човек е голям, колкото са големи мечтите му. Мечтите нямат размери, стига. Мечтая да изживявам по-пълноценно магията на малките неща.
Не обичам показността. Но обичам да се поздравявам за успехите си.
Не съм скромна. Хората трябва да осъзнават силните си страни и да ги показват.
Няма да обяснявам, че всички имат сърца. Дори финансистите. Не, нямаме калкулатор там, вляво :)
Не харесвам дългите постове. Тях често ги пише самотата.
Не знам дали мога да довърша, без да изляза от платното. Поне опитах да започна по правилата - от чертите към очертанията. Очите са най-трудни. Рисувах, без да натискам, без да потъмнявам, за да не трия много с гумата. Понеже следите остават. А тези от твърди моливи не дават нужната дълбочина.
Не оспорвам, че човек цял живот се учи. На какво ли не. Сега мога да кажа, че му е нужен повече от един живот, за да изучи себе си. И да се автопортетира вярно.

18 comments:

Н.Никифоров said...

Да, повече от един живот, вътре в единствения.

BiA said...

Така звучи оптимистично, понеже човек преживява доста прераждания и малки смърти през този единствен живот :)

Н.Никифоров said...

Не знам дали е оптимистично, но трябва да си го преминал, за да знаеш за какво става въпрос.
Хубав автопортрет...

BiA said...

Мда, за съжаление повечето неща се научават с "челенки" и ожулени колене :)
Благодаря.

Валентин Михалев said...

Да си направиш автопортрет се изисква мъдрост и смелост. Смятам, че притежаваш и двете :)

BiA said...

Благодаря. Но моето е просто опит за автопортрет... :)

Н.Никифоров said...

Че и скромна, освен другото... :-)

Heily_ said...

ти си толкова мила и сериозна :)
(така звучи написаното)

BiA said...

@ Ники - Не съм скромна, казала съм си го. Трябва да ме видиш как се хваля :)

@ Хейли - сериозна със сигурност :Р

Н.Никифоров said...

BiA- Ако приемем, че всички форми на изящно кокетство са проява на самохвалство, съгласен съм.Не си скромна. :))

BiA said...

Е, аз не поощрявм и не харесвам прекалените самохвалковци (да не говорим за ония, които толкова държат светът да ги забележи, че го опищяват с изявления колко са уникални, интелигентни, начетени, зрели и т.н.). Мисля, че по писаниците ми личи, че не търся вечно одобрение. Иначе щях да пиша дълги теми за кино, книги, музика, политика и други комерс теми, изпълнение с чуждици и дълги сложни термини. Аз пише за себе си с думи прости, колко и да е нарцистично. И така ми харесва :))

Кръстю said...

Опит,казваш, но така се започва. Добре, че от сега се заинтересува (да с "у", с "о" става друго)от себе си...При мен дойде доста късно, затова пълня блога си с автопортрети и спомени...И за здравето си се замислих,когато го загубих...
За това ти казах, че лошият пример също учи:))
Успех!

bampi said...

Мисля,че си много честна и откровена-и то пред себе си.
:)

BiA said...

@ Кръстю. Както казах по-горе - повечето неща при човека се учат от челен опит, в това няма нищо лошо. Или ако имаш пример пред себе си. Пък и какво можеш да научиш само от приказки?
Иначе наистина намирам за ужасна тази наша "способност" да ценим нещо едва след като сме го загубили. Но така сме свикнали :)
Хубаво е да се замисляме преди този момент. Но не винаги се получава.

@ Bampi. Надявам се :) Макар че да си откровен в наше време не е много ценено качество.

Lili said...

Хъх..познах се,на всеки ред :) Но не обичам автопортретите :) Харесваш ми :) Ти си :)

Ondine said...

Ха та аз съм ти била направо сиямска близначка! :)))

Много добре си се описала,аз за мен освен кофти неща за хубавите /все някое трябва да има/ не се сещам! :))))

BiA said...

Портрет на нормален човек :)
Неща, които всички мислим, но изразяваме по различен начин.
Сладурки сте :)

krasenn said...

Добро четиво за кафето в събота сутрин ;)