Dude, do you  know what is hell of a fun situation?

Да ми попадне пост на жената на бивше гадже, в Бебепродавалничето*, караща се на някакви други, говорещи на "ние акаме", за това, че й пречат да си продаде монтесори кревачтето на цената, на която го е купила преди 5г.

Демек, не само, че преди мен се е "обвързал трайно", което толкова много го плашеше, ама си е намерил жена по-луда от мене, която все бях too much във всичко и не достатъчно мека и женствена.

Не че злорадствам, но определено почувствах от дъното на душата си тоя поздрав:

*тцъ, не съм в групата, ама ей на, неведоми са пътищата на алгоритмите 

И ей така, докато си мислиш, че бурните води на живота са отнесли от теб всичко, което някога си познавал, и всеки, който някога те е познавал… И понякога осъзнаваш, че има хора, пред които все още можеш да си напълно себе си. Без грим, с раздърпана коса, в (лека) истерия, уморена, разочарована от себе си или от света, и да си кажеш ВСИЧКО без да бъдеш осъждана. Една искрица от старото съществуване, която остава константа в сегашното. Това е по-скоро прецедент, отколкото нормалност. 

Малко са тези хора, но са незаменими за душевния мир и заземяването. 

Да, Змей, за тебе говоря. Благодаря, че те има.