He's Hers

Той има нейна снимка на дисплея си. Не е натрапчиво или лигаво.  Ужасно мило се усмихват двамата от екрана на телефона му.

Пише за нея. И няма начин да не усетиш главната буква на местоимението. Цялата й прелест свети в очите му, извира от пръстите му, гърлено се смее на устните му.

Feed-а по стената му е основно оплетен с нейния. Като че ли ползва социалната мрежа, само за да има просто още една връзка с нея през деня. По снимките му няма десетки "лайкове" от пълчища други жени, нито по стената му има двусмислени коментари от същите. А е по-красив от много други.

Изглежда някак обрано и приятно отдаден само на нея. Онлайн. И оффлайн също. Пак повтарям - не показно и толкова ненатрапчиво, че е невероятно. Размечтаващо.

Кара ме да искам. И да вярвам. Че когато срещнеш точния човек, светът наистина се сдобива с достоен център.

На който сам ти избираш да придаваш тежест.

Call 911

Супер сме го закъсали с  комуникацията. Всички пишем в блогове, имаме поне 2-3 акаунта в социалните мрежи, в youtube, в pinterest и всички други места, където се опитваме да си нарисуваме света такъв, какъвто ни се иска да бъде. Или да беше. 

Правим си самоснимачки в огледалото, мастурбираме и търсим смисъла на живота единствено у себе си. 

А е имало времена, когато думите са прелитали над океани, за да достигнат до някого. Когато е нямало емотикони. И когато единственият шанс да кажеш на някого, че го обичаш, е било да го кажеш наистина, да го превърнеш в шепот, притиснат в дланите, а не в нули и единици, пренесени от интернет или мобилния ти доставчик.

Колкото по-модерна техника имаме, толкова по-малко се чуваме.

Понякога просто искаш да кажеш "Ела, липсваш ми". Но звукът се губи някъде по мрежата.

В живота ни има повече жици и кабели, отколкото връзки.

No connection to this soul.

Ще предадем на сърцето за Вашето обаждане.

След сигнала  оставете съобщение.

А вечер пръстите ми са толкова студени...