Friday

Just A Cliche


Ако нямаше неизживени любови, много романи щяха да останат ненаписани. Много циници щяха да останат незаченати, или най-малкото - тихомълком абортирани. А с това, последното, вече губим твърде много. Много не-та се събраха в един абзац. Дано сглобят поне едно да, когато  дойде Времето.

Ако всичко някога започнато, се доведе до [успешен] край, удовлетворението е толкова окаляно с баналност, краткотрайно и повърхностно.
Все едно да опиташ да заситиш акулата с червеи.
Все едно да се задоволиш с бърза среща преди зазоряване, когато ти се иска да убиеш хладнокръвно нощта, за да й попречиш да  измъкне изпод пръстите ти парещата кожа на онзи, когото няма как да задържиш.

 Обичам да наричам човешки този стремеж, по-скоро вечен сърбеж по непостигнатото. Тъжно ми е, че има хора, които със същата дума оправдават всичките си слабости и грешки. За някои е време да си пуснат It Takes Blood & Guts To Be This Cool, But I'm Still Just A Cliche.

Всичко е в името на нещо или някого. Особено онези неща, които на практика нямат имена.
Да пропътуваш целия път до себе си без да направиш и крачка е цяло изкуство. Което се случва в главата.

В гърдите ми наистина няма достатъчно място за въдух. Плъзнал си навсякъде. Обсебваш. Облъчваш. Обвързваш.
Жаден. Нахален. Обсебващ. Изпиващ. Заразен. Нелечим. 

Копнеж за живот.


Behind Closed Eyes

warm hugs. cold words. closed eyes. different reality.
 
 Ела на горния етаж при моето съзнание да ти разкаже какво в приземието се мълви за теб. Че си лудост, грешка и безумие.
Думата страстна звучи неземно неизречена дори. Вълнуваща комбинация от знаци.  Излязла изпод твоите пръсти по меката клавиатура. С аромат на непознаване, с  нотки на двустранно премълчано чакане.
Дори звуците в нея са съгласни.
Само неубедителни предупреждения. Не трябва. Няма смисъл. И Не можем
А така съм сигурна, че можем, можем без да знаем точно как. Няма смисъл. Да търсим смисъл.
В безтегловното усещане.
Дали птицата търси причини да разтвори криле?