Мислите ми напоследък много често отлитат към онова връщане в Португалия, което се оказа връх на свободата ми. Никога преди това не съм си представяла, че ще съм така смела да мина сама по всички познати пътища, и да покоря още непознатите, въоръжена само с една раница и шапка, взета назаем.
Така и не намерих време да опиша това преживяване, сега се замислих, че са минали девет години и вече не мога да си представя, че е било реално.
Аз, навигацията, най-необходимото, и освободено от всякакъв багаж съзнание. По празните пътища по крайбреижето, и по горските пътеки, защото в тях винаги се крие магия, и много рискове. Юли се оказа чудесен момент за обследване на тази страна, защото хората не обичат жегите.
Често се връщам там мислено и се възхищавам на онова свое Аз, което нямаше никакъв проблем да бъде насаме със себе си с дни, километри и спомени, тежки колкото света върху раменете на Атлас.
Сигурна съм, че онази приключенска част от мен е все още някъде там, и зове за завръщане.
Този път с някого, на когото да покажа света си без условия.
No comments:
Post a Comment