Бях забравила, че това място се появи в опит за самолечение преди толкова много години.
Ето ме пак тук, в опит да се излекувам, но този път не за да търся любовта с отворено сърце, а за да позволя на натрупаната в мен любов да разцъфти, свободна от вечна тревожност.
Госпожа Тревожност, която бях преодоляла успешно преди много години и без която живях дълго свободно и безгрижно. Но ето че тя се завърна с новата ми житейска роля, и може би е тук отново да ме научи да се боря за правото си на щастие, което често приемаме за изначална даденост, а не е.
Отново съм тук, за да приема и заобичам новото си аз, за да не предавам нататък травмата.
Дано и този път това място си свърши работата.
Тогава ме научи да обичам себе си. Сега искам да ме научи да се запозная с новото си Аз без осъждане и без тъгата отминалото.
Прегръщам онова момиче на 25 и сега знам, че е била красива, умна и достойна за любов. Липсва ми. Но се надявам някой ден да прегърна една зряла и намерила пътя си жена. Единствено не можах да се откажа от дългите й момичешки коси. Учудващо, те отиват дори на новата жена, която ме гледа в огледалото сутрин.