Изобщо не разбирам защо още ме връхлиташ в сънища, след които ми е нужно време да осъзная къде съм. Защо в тези сънища ме обичаш по-осезаемо от тогава, в реалността, и защо винаги е топло и слънчево, толкова непривично за онзи уж винаги дъждовен и мрачен огромен град, който аз кой знае защо - съм виждала само усмихнат и ярък като априлски ден. 

Кога ще бъда свободна от миналото, или по-точно - кога ще се превърнеш най-сетне в минало, където ти е мястото?