Лято’24

 

13 лета по-късно част от мен тича по същите тези плажове, по които някога обикаляхме до след залез, яде праскови и се смее звънко. 

По-добрата част от мен.

Най-хубавото нещо, което някога съм създавала.

И получавала.

Истинската любов. За която наистина се научаваш да правиш компромиси и да прощаваш от дъното на сърцето си.

Време е да преминем напред. За нови места, на които да ядем праскови. Без тъга и без мисли, скрити зад тъмното на очилата. Без тиха меланхолия по залез. Без тънки сърдечни бодежи посред най-чистата радост.

Време е.