Седем години от онзи декември, в който едно просто “няма да дойда” сложи край наистина и сякаш ме освободи. Един невзет полет и едно също толкова невзето решение.
Тогава ме обвини, че пет години не съм успяла да реша искам ли те или не. Колко беше глупав само през цялото това време, за да не разбереш, че исках едно просто и тихо “ела, всичко ще бъде наред”. Ти никога ме можа да предложиш нещо просто. Просто като “обичам те”, “прощавам ти”, “прости ми” или поне не без по едно НО след всяко.
7.
След 5.
И още.
Просто се надявам някой ден да мога да разбера защо всичко за теб беше толкова сложно и страшно, че не можа да пуснеш миналото и страховете си, а избра да живееш с его и обида. Все пак в някои от снежните утрини на последните седем броя декември от живота си отпивам глътки черно кафе и си спомням с усмивка, малко горчивина и все пак надежда, че всеки от нас е там, където иска да бъде.
No comments:
Post a Comment