Friday

Архивно, 2015, декември 1

 живеем  по номадски почти


много слънце и ръцете ни сплетени в сила, завладяваща света


нашия свят, различен от сивото и бетона, съвсем далеч от суетата, 


където няма значение колко лайка имаш на снимката


дали имаш голям офис или собствен апартамент 


дали децата ти ходят в частна градина


дали входната ти врата е по-скъпа от тази на съседите.


живеем на ръба на света, в крайната точка на мечтите


в която вадим хляба с ръцете си,


същите, с които се прегръщаме изцапани


същите, с които те пляскам по дупето, докато твоите са заети


и същите, с които галиш косата ми на заспиване


говорим нескопосан испански, плуваме и нося харпун


нямаме нищо против рошавите прически, неогладените  дрехи


пясъка навсякъде из къщата


сърф в задния двор


две кучета, надъвкани обувки пред прага


скърцащ дървен под и люлеещ се стол, за който се надпреварваме


щастие в най-чиста форма


просто, лесно и истинско.


сърцето на скитника не иска да знае къде


иска да намери с кого


и да отплава към щастието

No comments: