Когато е събота и без никакви помпозни планове за уикенда просто седиш на терасата на къщата на мечтите си, очите ти се взират в планината отсреща и в душата ти цари спокойствие. Изведнъж осъзнаваш, че всичко това е твое. Постигнато, изстрадано, обичано и създадено с любов и труд.
Погледът ти се спира на мъжа, облечен само с работен гащеризон, малко като по филмите за възрастни изглежда. Усмихваш се, но с една тиха гордост. Твоят си мъж в гащеризон, който коси моравата, потен, рошав, неуморен. Вечното движение и активност. Не можеш да откъснеш очи от премерените му движения. Мъжът, който може всичко, а онова, което все още не може, неизменно опитва. Мъжът, който умее да използва ума, сърцето и ръцете си с еднаква сила. Такъв искаш да бъде синът ви някой ден. Да пълни сърцето ти с обич и гордост, а очите - с по някоя по женски сантиментална глупава сълза.
Пожелаваш си единствено време. Събота сякаш никога не е била по-пълна, дори без планове. Или именно заради това.