С годините се убедих, че да кажеш на някого болезнена истина за нещо вече отминало и абсолютно непоправимо, което той никога не би научил сам, нещо, което ще го нарани до лудост, но ако не го знае, няма да му причини абсолютно нищо - това е просто прехвърляне на облака на гръмотевичнито чувство за вина над главата на някой друг.
"Реших да ти призная това, защото те обичам и искам да започнем на чисто" не е нищо повече от очистване на собствената съвест за сметка на другия.
Когато обичате някого наистина, наистина, или не правите толкова нараняващи го неща, или се стараете да станете по-добри за него, тихомълком да изкупите стореното... И ако шансът той да разбере за предателството ви е нула, никога, никога не му казвайте какво сте направили. Ще го нараните до живот. А съвест се чисти и с нещо, наречено безкористна любов и себераздаване. Но не ги бъркайте с егоизма на "реших да ти призная как те унизих, защото те обичам и държа да започнем на чисто". Това слага началото само на агонията на другия и началото на края.
Когато обичаш, всеки ден започва на чисто. И просто.