Дойде времето да напиша първото писмо за някого, който е на докосване разстояние. Защото ме научи да бъда Жена.
На мъжа, който не вярваше в искрените чувства, в безкористната любов, в моногамията, в семейството и брака -
Благодаря ти, че беше упорит толкова време, въпреки отказа ми да се влюбя.
Благодаря ти, че не се отказа, докато накрая отричайки, се влюбих.
Благодаря ти, че реши да се откажеш след като се влюбих.
Благодаря ти, че измина целия път до решението си за мен - сам. Спъван от ината ми и от гордостта си.
Благодаря ти, че ме остави известно време да бъда сама, да пътувам сама, да се открия и да се завърна.
Благодаря ти, че не само не вкара в релси мечтите ми, а и ги превърна в свои, за да ги сбъднем заедно.
Благодаря ти, че сглобихме заедно 3 кухни, боядисахме 2 дома и създадохме нашата крепост.
Благодаря ти, че заради трудните ти моменти се научих да бъда по-добър човек.
Благодаря ти, че хареса у мен силата, и ми предложи закрилата си.
Благодаря, че днес мога да заплача и да съм слаба и да не бъда наказана за това. Че мога да бъда себе си, но по-добрата версия.
Благодаря, че винаги имаш свое мнение и упорито го следваш.
Благодаря ти, че имаш нужната сила да стоиш гордо до мен. Силата, до която да мога бъда просто Жена, да не си мерим топките и да не се надскачаме.
Знам, че не ти беше лесно да се пребориш с мен за мен. Два минуса създадоха правилния знак.
Знам, че няма да бъде лесно напред.
Но си пожелавам ръката ми все така да е в твоята. Там е моят дом и моето "всичко ще бъде наред".
Благодаря ти, че ме отведе там, където никой не беше и помислял да ме пусне.
Благодаря ти, че ми даде чиста обич и искреност, каквито вече не вярвах, че има. В които и двамата вече не вярвахме.
Пожелавам си много време с теб, за да мога да допълвам този списък, мисля, че никога няма да пресъхне изворът му. Всъщност, това си пожелавам:
Да имаме винаги за какво да си кажем "благодаря". Защото любовта е много важна, но не е достатъчна. Тя е само първата стъпка.
❤️
