Седя на дивана, завита в снежнобяло одеало, и разлиствам този блог, за който бях забравила в последните месеци. Чета се година по година и изпитвам все по-непреодолимо желание да сляза на долния етаж и да обвия ръце около врата на Мъжа, който ме научи да обичам обичайки ме.
Иначе поуката от писмата до дядо Коледа е ясна - изпълнява желания, но първо отнема нещо скъпо на сърцето. Имам дом, любов и консуматор на безкраен брой кексчета, но ще е първата Коледа, в която аз самата вече съм дете само наполовина. Липсваш ми, тате. Не знам как ще понеса опаковането на един подарък по-малко, и това, че вместо да ме посрещаш на вратата, идвам при теб горе, на баира, и ти говоря без думи.